вторник, 28 декември 2010 г.

ВРАБЧЕТА

Не ми повтаряй колко сме пораснали.

Спомни си - бяхме някога врабчета.

Готови да кълвем мечти по масите

и да хвърчим със празни портмонета.



Животът оцвети ни бързо в сивото

и ние бяхме с перушини сиви.

Цвърчахме живи. Търсехме красивото

и пак си бяхме истински щастливи.



Във зимен студ треперехме по жиците,

прелитахме под чуждите навеси.

И пак с надежда виждахме трошиците

и въздухът кънтеше с наши песни.



Не ми повтаряй колко сме пораснали.

Остава си врабче душата синя.

Наместо туй дари ме с малко щастие -

крило простри над мойта перушина!



И нека с теб си бъдеме хвъркати.

С промяната едва ли бихме свикнали.

Но по-добре - мечтатели чудати,

човеци, от любов изчуруликали.
от нета
View Photos Pet Pics Funny Pics
See more pet images here!

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК

Ще потегля със влака на моите тревоги

и по всичките гари ще спра.

Ще събирам сълзи и усмивки от огън.

Бели рози и птичи пера.



Ще поседна на дървени пейки в чакалните

и със поглед ще търся следи.

Най-красивите мигове. Най-нереалните.

Два билета. Море и звезди.



Ще поспра в кафенетата с маси олющени.

Ще поръчам горчиво кафе.

Ще разходя нозете по перони опушени

да си спомня лица, гласове.



Да си спомня, че всяко красиво сбогуване

бе надежда за връщане пак.

Да призная, че всяко съдбовно пътуване

има смисъл с последния влак.



А последният - влакът на моите тревоги -

глухо тътне и тъжно тръби.

Колко много любови ми махат за сбогом.

В други влакове. С други съдби.
от нета
Free Pics Icon Pics Funny Pics
See more icon images here!

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Ангелски сълзи

След много опити да стана свят,
попаднах в плен на бурните ти страсти.
Животът ми - ту беден, ту богат
подмяташе душата ми невзрачна.
Игри и маски, огнени слова,
приятелства,пораждащи раздели ...
Сямнения след пареща лъжа,
недостижими, бляскави химери.
Но всяка нощ във моя сън,
аз чувах, някой тихо плаче.
Отекваха сълзите като звън,
по-чисти от сълзите на сираче.
Всяка нощ една ръка,
протяга се да ме докосне
и гали ме докато спя,
и топли мойте зимни нощи.
А после нечий уста
целуват спящото ми тяло,
но сълзите на сутринта,
по мене парещи остават.
Реших веднъж да не заспя,
да чакам и да се преструвам,
с едничка цел-да разбра,
коя във моя сън тъгува.
Не мина се дори час,
аз чух как няой приближава,
потънала в сълзи и плач,
отново тя до мен застана.
Погледнах, светъл силует,
лице сияещо от младост,
държеше мъничък букет
от хризантеми и тинтяви.
Погали ме и ме целуна,
а после тихо промъви:
"Дойдох със теб да се сбогувам,
ще си отида призори."
Аз бях смутен и изненадан,
останах като поразен.
Как някой, който не познавам
ще се сбогува тъй със мен?
"Кажи защо в съня ми идваш?",
неловко някак възразих.
"Коя си ти че се събуждам,
умит от твоите сълзи?"
Тогава тя ми се усмихна.
"Ти си човек, не би разбрал.
Но ще ти кажа свойта тайна,
за да ме помниш след това...
До теб аз бях и нощ и ден,
за теб дойдох аз на света.
Когато беше тъй сломен,
ти давах своите крила.
При теб аз винаги се връщах,
не те оставях нито миг.
Сърцето ти бе моя къща,
душата ти бе моя лик.
А ти се промени тогава
и тръгна бавно към смъртта
с високо вдигната глава.
Но даде ми се дар последен,
вземи от мене тез цветя,
и любовта ми ненагледна,
ще разбереш на сутринта."
Тъй нежни бяха тези думи,
изпълнени със светлина,
докоснаха се до душата ми,
разбиха моята стена.
"Прости ми рекох,
знам, разбирам,
но аз не искам да умирам,
а ще отнемеш ли насила,
живот "над който казваш"бдя"?"
Изплашен силно, изненадан,
по малкко влюбен и смутен,
поисках бързо да избягам
и да живея унизен.
Но тя докосна ме тогава
и мигом сякаш осъзнах,
че любовта не ни оставя
и в най-сетния ни смъртен час.
"Не съм дошла да те накaзвам,
вземи прощалният букет
и знай, че даде ми се право
аз да загина вместо теб.
Пази се сам, не се предавай,
бъди добър и справедлив
и само тъй ще опрадаеш,
това, с което те дарих.
И хиляди корави буци
заседнаха в две гърла.
Не зная после как се случи,
но любих я до сутринта.
Събудих се щастлив и весел,
с усмивка даже на уста,
но изведнъж видях потресен
в леглото си букет цветя.
Провикнах се до смърт изплашен:
"О,господи,какво направих?"
Но тъжно стаята ухаеше ...
на хризантеми и тинтяви .
от нета
Free Pics View Photos Funny Pics
See more icon images here!

не сега

"Не,сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня желязна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш,и ето -
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва.Но в твоя бележник
вместо нежни парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв.-
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило,ти писал си кръв.

Не,сега не отива поезия
и да искаш не мож я изпя."
от нета
Free Pics View Photos Funny Pics
See more icon images here!

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Моят живот

Шопенхауер

Моят живот не ми донесе нищо, но ми спести много.
Една дума в повече разрушава целия смисъл.
Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоцения придобед опит.
Великите духове са като орлите-гнездят на високо и в усамотение.
Книгите са като огледала.Ако в тях се взира магаре, не може да се очаква, че в отсрещния взор ще е ангел.
Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.
Сънят е заем взет от смъртта за подръжка на живота.
Животът никога не е хубав, хубави са само образите от живота.
Всичко прекрасно съзрява бавно.
Ако бог е създал света, не бих желал да съм бог-страданието на света би разбило сърцето ми.
Раждането и смъртта принадлежат еднакво към живота.
Прекрасното, е само изключение-случайност между милиони други.
Погледнат откъм началото на пътя, живота ни изглежда безкраен, а от към края-твърде кратък.
От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.
Любовта към живота е всъщност само страх от смъртта.
Единственото постоянно нещо е промяната.
Всяка биография е патография.
Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.
За да нямаш врагове, грижливо прикривай превъзходството си.
Обикновения човек е серийно изделие на природата.
Славата трябва да се извоюва, а честта просто не бива да се губи.
Хвалбата с нещо е самопризнание, че не го притежаваш.
Човек може да прави каквото си иска, но не и да иска каквото си иска.
За да не бъдем нещастни, най-сигурния път е да не търсим много щастие.
Удоволствието, това е свободата от страданието.
На младини виждаме пред себе си дълго бъдеще, а на старини-дълго минало.
Първата половина от живота е неудовлетворен копнеж по щастието, а на втората-страх от нещастието.
Първите четирийсет години съставят текста, а следващите коментара към него.
Самотата е жребият на всички духовно извисени люде.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Оня влак

Така ме привлича оня влак !
Онзи, дето кара в посоката на мислите ми .
И трака в ритъма на сърцето !
Привличат ме релсите,
на които ще положа душата
и ще я закача за невидими жици в небето !
Ще си купя билет в посоката му !
На първата гара, ще сляза и
ще се влюбя в първия срещнат,
когото харесам.
Вечерта ще затворя очи в ръцете му
и ще си помълчим дълго и искрено
за живота и за думите, дето не сме казвали.
И когато сутринта се събудя, и видя, че
неговите очи не приличат на твоите,
и ръката му, отпусната изпод рамото - не е твоята,
ще затворя очи и ще му кажа, че -
Така ме привлича оня влак!
от нета

Без отговор

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания….
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ….
Но отговор няма.
Станка Пенчева

Ако

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени -
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите - като на откриване -
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.

На ДОБРОМИР ТОНЕВ

наричате ме,нооооооооооооооооооо

На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

“Християнино, нашият Господ ни казва:

“Наричате Ме Учител, но не Ме питате;
наричате Ме Светлина, но не Ме гледате;
наричате Ме Път, но не Ме следвате;
наричате Ме Живот, но не Ме желаете;
наричате Ме мъдър, но не Ме слушате;
наричате Ме благ, но не Ме обичате;
наричате Ме богат, но не Ме молите;
наричате Ме вечен, но не Ме търсите;
наричате Ме скъп, но не Ми служите;
наричате Ме милосърден, но не Ми се доверявате;
наричате Ме всемогъщ, но не Ме почитате.

Не Ме упреквайте, ако ви осъдя!”

Седем дни

Седем дни са пред мен...
Като седем куршума.
Подредени добре
пред невинния спусък.

Седем дни са пред мен...
Само шест са на зара.
А до седмия ден
някой ще ме закара.

Седем дни са пред мен...
Като седем пътеки.
По едната вървя,
другите са по-леки.

Седем дни са пред мен...
Седем виещи вълци.
Шест от тях повалих -
седмият в мен възкръсна.

Седем дни са пред мен...
Седем огнени стълба.
Шест от тях повалих,
а на седмия се завързах.

Седем дни са пред мен...
Като седем юмрука.
Пет от тях са пред мен.
Двата стискам. Наслука!

от Михаил Белчев
*******************

Ей хора, май е наистина така

Хорас Джексън Браун

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света.

Ако на оградата видиш костенурка, спомни си, че някой й е помогнал да се качи там.

Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти, значи не си се усмихвал достатъчно.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.

Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.

Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!

Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.

Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?

Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.

Докато можеш да изкарваш насъщния си, помни, че трябва да отделяш парче от него за онези, които нямат това щастие.

За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.

За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.

Затаената обида е като бримка на чорап — само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.

Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.

Какво предпочиташ — да си винаги прав или — щастлив?

Като съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предразсъдъци.

Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.

Когато нямаш да кажеш нищо важно или интересно, не позволявай никому да те убеди да го сториш.

Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.

Когато си търсиш белята, обикновено я намираш.

Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.

Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?

Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.

Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.

Късметът помага на усърдните, не на мечтателите.

Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.

Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.

Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение помисли за нещата, които не искаме и те наистина ни се случват.

Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.

Никога не съм виждал усмихнато лице, което да не е красиво.

Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.

Няма нужда да гледаш надалеч, за да зърнеш някакво чудо. Какво по-необикновено от гъсеницата, която се превръща в пеперуда, жълтъкът — в пиле, жълъдът — в могъщ дъб?

Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.

Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Побеждавай враговете си не със сила, а като им прощаваш.

По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.

Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.

Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.

Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.

Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.

Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.

Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.

Успехът в бизнеса е като карането на колело. Ако престанеш да се движиш, падаш на земята.

Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.

Хвали пред всички. Упреквай насаме.

Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг.

Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.

Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.

Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност.

Щом си изкачил билото, увеличи скоростта.

събота, 4 декември 2010 г.

Ако

Ако започне да ви стига времето,
ако сънят започне да ви стига
и даже парите...
Ако започнете да разбирате, че очевидните истини са само напреднала
бременност,
от която
се раждат лъжите,
че никоя линия не е по-права от тази,
която затваря кръга,
че вероятността да се удавите
е еднаква в морето и на брега...
Ако започнете да познавате
какъв ще бъде денят
по болките в своето тяло.
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Не мислете,
че сте помъдряли.
Напротив.
Старостта ви ухажва
с най-баналните си анекдоти.

Борис Пасков

сряда, 1 декември 2010 г.

Добър избор

Признавам си -
бях небрежен приятел.
Ала добре си подбирах
враговете.
В сравнение с тях сега изглеждам
свръхчестен, красив и даже синеок.
Тяхната ярка посредственост
осветява
моите дребни таланти.
В сравнение с тях
продължавам да бъда
любимец на квартала,
почти роднина на Шекспир,
мечта за всяка домакиня.
Боже мой!
Все те бълват глупостите,
които аз премълчавам,
все те затъват сладко в далаверите,
които аз не смея да започна...
Всъщност
моите чудесни врагове
са второто ми Аз.

А първото ми Аз
презрително ме гледа
и постепенно се превръща
в мой враг.
Г.Константинов
Angel Images Angel Pictures Funny Pics
Angel Images at ImageHousing.com

петък, 19 ноември 2010 г.

Цитати

"Мракът в нощните клубове е най-добрият фон дьо тен. Заедно с алкохолното затъмнение, в което и най-незабележителните типове изгряват в очите ни като слънце. С всяка следваща чаша дрегерът за грешки отчита все по-високи резултати. А на следващия ден вместо принца виждаме само поредната целуната жаба...Грешка като секс с 'екс'. И добър урок.
Когато сеем лекомислие в събота вечер, в неделя налитаме на лоша реколта"

"Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб"
Чарлз Дайър
"Най-трудното нещо на този свят е да виждаш как някой греши и да се въздържиш от коментар."
Т.Уайт

"Внимавай! Да слезнеш от една карета съвсем не е толкова проста работа, понякога това е решаваща крачка."
Киркегор

"Съществуват хора на деня и създания на нощта. И важното е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хора на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата."
"Музика за душата", Тери Пратчет

"Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда, всеки такъв, какъвто другия го вижда и всеки такъв, какъвто е."
Уилям Джеймс

Вълче Време

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.
от Г.Кушвалиев
Fantasy Images Upload Photos View Photos
Fantasy Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

когато си тръгваш

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти „Смърт във
Венеция“. Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз – PR на аутизма и Цветаева.
Аз – дистрибутор на винилово щастие. Аз – юпи от 18. век…
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус… Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е „Болка,
Болко-о, Болчице…“ от А.Г.

Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз – който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз – който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти…
Сега изобщо на кой свят съм…

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без „Смърт във Венеция“,
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.

Елин Рахнев
Free Image Hosting Upload Photos Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

неделя, 14 ноември 2010 г.

СЪБИРАМ СЕ

Събирам отпечатъци от пръсти,
които са прегръщали.
и ехо от китари, свирили сами.
събирам плодове, които са изсъхнали
и пълня си шишенца със сутрешни сълзи.
събирам свобода, притичала на пръсти.
ключета от кутии на стари страхове.
албумчета със снимки, в които някой липсва.
колажи на моменти, в които съм добре.
безгласни безпокойства,
нарочни малки белези,
внезапни съвършенства във нечии ръце....
събирам ъгълчета на усмивки,
триъгълници от очи,
тела във сънени извивки
и допир на коси.
събирам детски дрехи със качулки.
и всички гръмотевици в плата.
събирам стари стихове и чаши,
в които са умирали цветя.
събирам всяка смърт на феи.
които се нарекли невъзможни.
и всички стъкълца, в които.
момичета са се видели грозни.
събирам грешки на децата.
внезапно станали родители.
събирам грешки на родители,
внезапно станали деца.
събирам грижата и липсата
и всичките излишък, празнота.
брокат от сняг на стари зими,
буркани с пясъчна вода.
събирам възрастни лъжи.
и детско чувсво за вина.
страхът от тъмното.
от мрака.
страхът от много светлина.
мълчание между сестри и братя
...и паузите преди смеха..
събирам цветове на песни.
и клечките, и пепелта.
събирам скокове и грешки.
безкрайни бягства от дома.
събирам топло и студено.
и всички малки чудеса.
събирам космоси, вселени.
Събирам се.
за да простя.
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81558#

Търся издател! Слънчево събличане - Илина Г.
Free Image Hosting Upload Photos Photo Sharing
Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

събота, 13 ноември 2010 г.

Днес мислете за мен

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Помислете за миг колко много огньове
през душата ми топлят очите ви с песни.
И ще чуете волния вик от подкови
на небесния кон – моя вятър-чудесник.

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

Днес мислете за мен като изгревна лодка,
преосмислила с ласка море неразумия.
А когато останете в своя сиротност
ще откривате себе си в мое бездумие.

dnk_sss
автор-
ДЕЛА РАЙ
Background Images View Photos Funny Pics
Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

неделя, 7 ноември 2010 г.

Рецепта за мъж, упътване за жена

Мъжът не трябва да се взима наведнъж,

а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,
та сребърният сулфамид на утаената му страст
полека да изпълни цялото пространство...
И никога насериозно, а включен в някаква игра,
която дяволски да му харесва - прескачане

до тъмната страна на бляскавите дни, а нощем,
с таен нож, изваждане на бисери от мидата на здрача.


Крепостна стена мъжът ще трябва да е, също

с кули от висока смелост
и с врати двукрили, през които
конницата на ума наведнъж да се изсипва,

ако трябва, та връгът

да влачи копие

и плащ към дъното на свойта участ.
Трябва да се вписва леко

и естествено в пейзажа,
и да няма нужда от надстройки, от изпилване,
и други някакви поправки.

Ако е до връх - в очите му да има синьо,
ако е до океана - да е като кораб, спуснат на вода,

ако ястреб над главата му се вие,
кръговете на ръката му да се нанизват.
Трябва да е тежък като камък

и на толкова удобно място,

че да може хем да се издигне храмът,

хем пътеката да бъде тайна.

- Красимира Зафирова
Free Pics Upload Photos Men Pics
Men Images at ImageHousing.com

Ханът

Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.

Всяка сутрин идва по някой.

Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства

като нечакани гости пристигат.

Посрещай и гощавай!

Дори да са рояк беди,

които отнасят покъщнината,

ти всеки гост почитай.

Може би прочистват място

за някоя нова наслада.

Мрачни мисли, преструвки и злост –

посрещни ги със смях на вратата

и ги покани да влязат.

Който и да дойде, благодарен бъди,

понеже всеки ти е бил изпратен

като учител от отвъдното.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

грижливо съхраняван хаус......................

„Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.“
Free Pics Photo Pictures Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

петък, 5 ноември 2010 г.

Уличница

Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото

след утре ще е вече твърде късно...
от нета
Free Pics Free Image Hosting Upload Photos
Girl Images at ImageHousing.com

моята борба

Да се бориш на глас е храбро,
но по- голяма е храбростта,
когато се биеш- вътре в сърцето си-
с кавалерите на скръбта-
когато побеждаваш без зрители-
падаш, без никой да те съзре,
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите-
шествие от разперени крила-
ред подир ред със равна стапка
и със билоснежни крила.

Ем. Дикинсън

преди

Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
Събирам честност - за да си отида.
И конят ми нетърпеливо цвили.
Познава ме - предвкусва свободата.
(И самотата - те си ходят редом.)
И само чака жеста на ръката ми.
Но тази нощ ръката ми е гребен.
Разресвам ти разчорлените облаци -
надвесените над телата мисли.
А всъщност ги разрошвам още повече -
до питанка, до отговор, до писък.
Докато още светя от доверие,
докато още ме четеш със пръсти -
ще си отида, за да се намеря
във болката от твоето отсъствие.
И ще живееш - докато съм жива.
И след това, по-дълго и от песен.

Защото ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Амбивалентност

На изток просветлява. А е сънено
в окото на града. Не ми се слуша
ръмженето на тротоар и улици.
На хора, дето всеки миг ще хукнат

по някакви прегазени маршрути.
Към нищото. Най-сигурното нищо,
което неизменно ще се случи.

И само за секунда преди изгрева,
когато тишината е вселена,
знам - корените на дърветата
са продължение на мойте вени.

По ствола им, в короната, по клоните
изтичам и се вливам в хоризонта
на границата между световете,

където точно в ириса на нищото
не са родени още Боговете.
Не ме предава никой. Не предавам.
Не е измислена разменната монета,

с която си купувам съществуване.
И само за секунда преди изгрева
си вярвам упорито, че си струва.
valka

Личен мотив

Аз свикнах да живея без надежда

и в жестовете да не ми личи...

Най-верният приятел ме поглежда

от огледалото с разбиращи очи

и пак захвърлям личната си болка

в лицето му... Докато някой ден

най-верният приятел зад стъклото

ще стреля в себе си,

а ще улучи мен...

Весела Димова

Ако

***

Ако
без остатък
раздавам душата си
на вас хора,
нима вий,
блудница
ще я наречете?!
Ако
късам
на части сърцето си -
в хиляди
нови
сърца да сбера
непоберимата
обич
към вас, вий,
на къс
кървящо месо ли
цена
ще му отредите -
според
инфлационния индекс?!
Ако
с усмивка
своя
отключвам
хиляди
нови усмивки
в тъмницата
на объркания ни
свят,
нима в рецидивизъм
ще ме обвините
по законите
на вашата
нравствена догма?!
Ако
сторите това -
бездушието,
безсърдечието,
ще станат
мрака
на вашия живот,
от който
само слепци
ще се раждат.
Тежко ни ...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

Радостина Григорова

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.
Girl Images View Photos Funny Pics
Girl Images at ImageHousing.com

сряда, 3 ноември 2010 г.

По някога

Понякога потъвам в тишината

и ровя с пръсти пясъка й ситен.

Мъниста от сълзите на луната

бродирам върху изгрева с очите си.



И си разказвам приказки за сбъдване-

укривани във тайнствени езици,

за да запаля някъде във тъмното

една свещица.



А друг път стъпвам здраво. Скубя корена,

усетила пръстта над мен надвиснала.

Напомням сякаш рана незатворена.

С мълчанието заглушавам писъка й.



Пораснали са кътници на мислите.

В сърцето - таралежови бодли.

Така дори, когато съм усмихната,

отвътре вече няма да боли!

от нета
Free Pics Glitter Pictures Photo Sharing
Glitter Images at ImageHousing.com

Сянката на вятъра

Ако някой някога

ме е обичал

заради гъстите коси

с цвят на оса слънчасала

и с мирис на сърнешка пот

от щуро тичане -

обичал е сънно

сянката на вятъра.



Ако някой понякога,

поне веднъж

ме е обичал

заради тъгата -

необяснима, неоснователна,

кукувича, -

обичал е мене,

истински ме е обичал.

от нета
Glitter Images Free Pics Glitter Pictures
Glitter Images at ImageHousing.com

Понякога

Понякога на нощите приличам

и съм дива,тъмна и увличам

след себе си листопадно времето

под стъпките ми скърца от студа.



Понякога се давя в капка щастие

прикрито в отшумелите надежди

и разтварям слънчевите лотоси

за да мога в самотата да прогледна.



Понякога притисната в безсилие

тихичко се скривам по-навътре

в очакване отново да се върна

по пътеката където съм се случила.



Понякога се сливам със усмивките

и съм само тишината във ъгъла,

която някой шумно е издишал

и сричам се в глътките понякога.

от нета
Glitter Pictures Glitter Pics Funny Pics
Glitter Images at ImageHousing.com

Море

Красимир Обретенов



МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ НЕЩО.

То тръгва към брега и пак се връща.

Припряно мачка синята си дрешка,

джобовете си трескаво обръща.



И ето че на пясъка се пръсват

вместо стотинки - мидени черупки.

Но магазините отварят късно,

а в тях какво ли може да се купи...



Човекът е море.Но той не знае

и в себе си да плува се опитва.

Ветрец, мечта и лодка взел под наем,

безгрижно плъзва се по мисъл плитка.



Животът е море.Но и смъртта е.

С морето вече всичко е сравнено.

Разкриха вече всичките му тайни.

А пък морето хич не го е еня,



защото е човек, забравил нещо.

Все тръгва към брега и пак се връща.

...С кого и в колко утре имам среща?

Заключих ли добре вратата в къщи?



Къде отивам?Кой съм аз?Забравих.

Морава, мор, морал, морфин, умора...

Мърморя ли?Е, спирам.но тогава

кой ще усети тихата ми м о р е с т ?



Бях бурно вчера, казвате?Не помня.

Обърнах кораб?!? Как успях самичко!

...Въздъхва то, оглежда се бездомно.

МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.
Free Image Hosting View Photos Glitter Pics
Glitter Images at ImageHousing.com

опит за автопротрет

всички ме мислят за луд и пропаднал

гледат ме, сякаш от тях съм откраднал

всички ме мразят, а не ги провокирам

не се и опитвам да ги разбирам

до външния облик всичко се свежда,

но черупката твърде често подвежда

никой обаче нищо не схваща –

по дрехите посреща, по дрехите изпраща

няма колектив, към който се нагаждам

само с присъствието си омраза пораждам

ако твойто държание не е типично,

изплюват те, както всичко различно

не чакам ст никой дружелюбна нагласа

твърде съм черен за сивата маса

не мога да бъда парче от мозайката

въобще не съм фешън, еби му майката

на нищо комерсиално не съм последовател

с обществото не попадам под общ знаменател

на общите ценности излизам предател

притежател съм явно на побъркани гени,

в които е заложен афинитет към проблеми

на нищо не прилича мойто поведение,

но себе си да бъда е вярно решение

чуждото отношение не е от значение,

дори при положение на единно мнение

заебавай тъпите норми и нрави

направи всичко, което ти се прави

дори да е лошо, да няма опрощение,

важно е да действаш по свое усмотрение

от нета
Men Images Men Pictures Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

Стъпки в душата ми

Пак разминах се с всички...в душата си.
Мъдра мисъл е "Вглеждай се в другите!"
Но...щом звездите умрат в светлината си
- аз тогава ше стъпча заблудите.


И безлюдно е днес по алеята,
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
след буря...

Приковани, опитват се стъпките
да потеглят в това измерение,
ала щом се издигнат от дъното
стъпкват себе си от нетърпение.

И безлюдно е днес по алеята,
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
след буря...

В тези стъпки припряни, забързани
пак едно разминаване стене.
Ще останем ли с тебе обвързани
в други пътища?!Не сега! В друго време...

ДНЕС ОТКРИВАМ СВЕТУЛКИ В АЛЕЯТА
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
и...буря.
от нета
Fantasy Pics Photo Sharing Funny Pics
Fantasy Images at ImageHousing.com

Океан

(Тайфуни с нежни имена)

Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и - може би -
като старите кораби
все ще браздим в този живот-океан.

Няма вкус, няма цвят скръбта,
не от страх, а от страст сме опърлени.
Колко нежност отхвърлена
скита из нас, скита из вас по света.

Не помнете адреси, не пишете писма -
всяка вест ще ни стигне нейде сама.
Тайнствен компас
в лявата гръд строго тупти с тиха власт.

Няма глас, няма дъх смъртта,
няма край, няма вярност прекъсната.
Тази вярност е пръсната
нейде из нас, нейде из вас по кръвта.

http://www.zdravei.bg/music/song/id_33339
Free Pics Photo Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

понеделник, 1 ноември 2010 г.

С угнетение плаках в последните дни.
Поругана, душата кървеше.
Хули черни, лъжовни и много злини ме събориха в ров безутешен.
Напоени от злоба коварни стрели към сърцето ми в миг полетяха. И ранени дълбоко от думите зли, мойте мисли беззвучни ридаха.
Но дори във кошмара на тъмния ров,
напоен от солени въздишки,
пак намери ме святата нимфа Любов,
и усмихна се с поглед възвишен.
От венеца си нежен извади листа,
и ги сложи на моите рани.
После тихо целуна ме с нежни уста
и прошепна ми думи желани:
"Призови ме, когато най-много боли.
Мигом аз в твоя дух ще притичам.
Изцелила това, що се с лек не цели,
и готова докрай да обичам.
Призови ме, когато душата е в скръб.
Призови ме в печал и тревога!
Призови ме, когато обърнат ти гръб.
Призови ме! Ще дойда от Бога! Призови ме!
И стих напиши!
Нека знаят, че още съм жива!
Свята нимфа за човешка душа!
Изцеляваща, чиста, красива!"
lady_s
Free Image Hosting Background Pictures Photo Sharing
Background Images at ImageHousing.com

Възраст

Обувките по праговете на сбогуването се ожулват.

Подпирам се върху годините за равновесие.

Един объркан влак си тръгва и не спира.

Ръждясват релсите, гравирани с възмездия.



Не ме тревожи тишината пясъчна.

Шумът от миналото е достатъчен за страховете –

войни, които водя рядко и далеч от егото,

накрая все печеля, а пирувам с враговете си.



Повтарям всяка грешка, за да я забравя.

Да отлети мигът, преди да се разкая.

Студеното не означава север,

но е студено от години във сърцето ми.



Кайсията на двора е заспала непробудно.

Сънувам я зелена, с кисел вкус и аромат на лято.

Ще чакам всичко на сбогуване да се завърне,

преди годините да връхлетят - самотни влакове.
от нета
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

в нейната стая

в нейната стая живее само тишината

времето се мести на скокове

по ъглите лежат минутите


тя обича мрака на следобед след буря

в който светът е елекрически и измислен

часът между деня и мрака

този получас

е гнездото което тя обитава


и ляга в него

в своите години

затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще

искам отвън навътре да стигна до истината

казва тя

и се прибира в своята стая

без спомени да живее

без спомени да си отива от другите

частици от тъмна материя

съм аз

сме всички

казва тя

и притваря вратата

зад чертата на този свят

да излети от перваза на своите страхове

да се засади като цвете в земята

да подслушам всички мисли на корена

казва тя

и затваря вратата

тя живее на ръба на вещите

и изгаря всички мостове след себе си

след мен и потоп от мълчание

казва тя

и заключва вратата
от нета
Photo Images Free Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

сизифов комплекс

вървя по стръмното

годините се свиват

търкалям своята вина по сипея

и я зазиждам

да оковеш смъртта

е като да прекъснеш линията на живота

привързвам се към наказанието с митологии

стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми

от камък са минутите и все по-трудно

по стръмнината ги придвижвам

но те не падат по очи

обречени да са безмислен жребий

не може никой да измисли този свят

освен ако не е

особен разказвач на приказки

или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни


издигам дом във който да побирам

отпадъци от върхове

и бездни
от нета
Free Pics Photo Pictures Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

добра вода

да нахраниш водата с мълчание

за да стъпваш по нея тихо



колко крачки измерват думите

по безкрайния път към някого



да вървиш без да дишаш по стръмното

без да искаш да стигнеш до другите



и водата те вика по име

да засити удавника в себе си
от нета
Photo Images Free Pics Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

Човек

Човек се ражда, за да е добър
и себе си, и другите да радва,
но не веднъж под лунния бакър,
сам е плакал, от другите раняван.

А всеки има свой измислен блян,
след който може цял живот да тича,
и през света минава неразбран,
обичал силно, ала необичан.

И озлобен, настръхнал влизал в бой,
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнавал той,
в излишни битки колко е загубил.

А колко нежност, колко топлина,
умират в него нераздадени
на хората тъй както и деня
умира вечер, щом настъпи залеза...
от нета
Free Image Hosting Photo Sharing Funny Pics
Friends Images at ImageHousing.com

неделя, 31 октомври 2010 г.

ЩЕ ПРОДЪЛЖА

Ще продължа да раждам Светлина,

макар да стават времената трудни.

Ще ме връхлитат завист и злина,

родени от сърца безумно блудни.



Ще ме спохождат хиляди лъжи,

готови да се лепнат, като храчки.

Над мене лешоядът ще кръжи,

а името ми ще проклинат врачки.



Ще продължа да раждам Светлина

във царството на бухали и врани.

Ще бъда смут за тяхната вина.

Ще бъда трън за съвести пияни.



Със слово ще блестя над тъмен враг

и в Бога запечатан ще остана.

Че гони Светлината всеки мрак,

а мракът черен никак я не схвана.



И чак когато беззаконен трон

от свойта висота се сгромоляса,

пред Бог ще коленича във поклон

и Неговият Дух ще превъзнасям.



Ще продължа да раждам Светлина.

Ела и ти, приятел! Освети се!

Сред царството на завист и злина

разпръсквай блясък, като нежен бисер!

ЯСЕН ВЕДРИН
Upload Photos View Photos Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

Вървя по острието на живота

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Селвер
Free Pics Free Image Hosting Photo Pictures
Photo Images at ImageHousing.com

Думи

ДУМАТА

Дума нежност, дума убиец -
проекция на ума.
Дума рушене, дума градене -
съхранила мига.

С кръв напоена, сълза изсушена -
срутила хищни прегради.
С лазерна сила е приютила
радост, суетност, наслади.

Дума отсъствие, дума присъствие -
отчаяние и надежда.
към глъбините, към висините -
необратимо повежда.

Дума приятелство, дума предателство,
дума добра или лоша;
Дума напътствие, дума пристрастие,
дума, захвърлена в коша.

Дума отхвърляне, дума приемане,
дума дошла не навреме.
Дума прикритие, дума откритие,
дума отхвърлила бреме.

Дума съмнение, дума доверие -
раздадено и умножено.
Дума презрение, дума прозрение -
сила за ново горене.
Стефка Стойчева
Collage Images Free Image Hosting Funny Pics
Collage Images at ImageHousing.com

вторник, 26 октомври 2010 г.

Другите

Те ще минат през живота ти като полъх,
разхлаждащ влажното ти чело,
но аз ще съм Въздухът, който дишаш!
Те ще са капчици роса и пръски от вълна
в знойната жега,
но аз ще съм живата Вода, която пиеш!
Те ща са искрици в тъмната нощ,
но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее!
Те ща са прах, носен от вятъра,
но аз ще съм Земята, по която стъпваш,
в която са се вкопчили дълбоко корените ти
и от която пиеш живителни сокове!
В замяна искам само да знам, че го знаеш!
Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Всички други са... бездомници!

Мадлен Алгафари
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

Омар Кадди

През рамо

гледам на света, в жените влюбен -

в онези, заради които се върти Вселената,

в онези, заради които мъжете

погледите си окачват по огледалата;

заради тях сезоните се сменят

и срещите задъхват се по пътищата,

а паметта разлиства се във гробницата на забравата;

онези, заради които животът по е поносим,

мъжете по-нетърпеливи.

Обичам всички тях

черешова градина е сърцето ми

с орляк врабчета,


търсещи на майка ми лицето

в лицата на берачките.

Обичам ги – една снага незряща,

принудена от раните зеници да отвори,

научена от нощите във мрака да се взира.



През рамо

гледам на света със съзерцание

в зори над шатрата му се разсейва дрямката,

във залезното езеро се гмурва слънце,

препасани с мъгла са планините,

звезди намигат на самотни и на влюбени,

по нивите пристъпя сънно пладне,

нектар жуженето преследва,

маслините – обути в свойте сенки,

а боси палмите се крият в сенките на негата;

луната доизгражда своята любов,

земята е дихание, което излъчва диви аромати.





* * *



През рамо

гледам на света зад мене:

той е костенурка – няма да ме изпревари,

ала гроб е той и ме преследва;

кал над стъпките ми ще натегне

и почудата ми ще угасне,

раменете ще се уморят, ще се прегърбят,

ще накацат върху тях ятата на годините,

изведнъж светът ще ме познае

и ще се превърна в цвете върху гроб,

Free Pics Photo Pics Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com


което на странниците своя дъх даря

ЗЕМЯ И НЕБЕ

Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден,
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден,
да чува в нежностите къси,
в делата,в болката дошла
не удрите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди
над себе си непокорени
да дири винаги звезди,
да ги достига и когато
до тях е стигнал,да скърби,
пак взрян в небето непознато
и смъртоностно може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе
дори в пръстта и на колене
да има пак едно небе,
небе да има и тогава,
когато няма и очи,
сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.
Веселин Ханчев
Background Pictures Background Pics Funny Pics
Background Images at ImageHousing.com

Миражи

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев
Upload Photos Men Pics Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

събота, 23 октомври 2010 г.

Жив

Жив съм

Нажежено е до бяло
всичко в мен.
Жив съм.
Падам и крещя от болка.
Жив съм.
Не от болестта боли.
Боли ме, че съм повален.

Жив съм.

Като тетива треперя цял.
Жив съм.
Цял горя и в треска викам.
Жив съм.
Не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

Жив съм.

Хора, спрелите минути ме болят.
Жив съм.
По загубените пътища крещя.
Жив съм.
Хора, искам рождества,
не искам смърт.

Жив съм.

В мен крещи недороден света.
Жив съм.
Мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
Жив съм.
Хора,
чуйте диагнозата на болестта:

жив съм!

[по загубените пътища крещя.

в мен крещи недороден света.]

Веселин Ханчев
Free Pics Free Image Hosting Upload Photos
Men Images at ImageHousing.com

аз

Аз съм приеман и отричан!

Аз съм мразен и обичан!

Аз съм нежен, но и груб!

В мен искрите само пламват и изгасват,

във пожар те не прерастват...!





Аз не искам, само получавам!

Аз не моля и не се предавам!

Аз заставам смел срещу врага!

Никой няма власт над мен,

аз съм сам и прероден!





Аз прощавам, но и не забравям!

Аз наказвам и не обяснявам!

Аз обичам даже да боли!

Аз съм такъв какъвто съм,

никой не ще ме промени!



В.Иванов
Men Images Free Pics View Photos
Men Images at ImageHousing.com

петък, 22 октомври 2010 г.

Къща

Къща съм. На път. Извън кадастър.
В безпорядъка на намеренията.
Съградена в мимолетна несъзнатост.
От каприза на материята.

Със прозорци, обуздани в рамки,
проходни акорди на копнежите;
раздробени на парчета чакане
в разпиляната симфония на времето.

Къща съм, затворила сумрака,
в часовете - късни за доверие.
Част от мен седи на прага...
Другата - вратата заковава.
(Дакота)
View Photos Photo Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

А смехът ми е нужен

Ако можех да взема назаем
щипка младост, порция смях,
ако можех да се върна,
поне с десетина години назад.
Ако можех да взема
чифт неуморени криле
да политна нагоре,
както някога като
гордо и смело орле.
Ако можех да отпия със шепи
от въздуха чист,
да ме погалят тревите
със своя ран благослов,
да повярвам в мечтите,
да повярвам, че има любов.
А смехът ми е нужен
точно днес, точно сега,
този грип не е теменужен,
пак е студ и задушлива мъгла.
от нета
Men Pictures View Photos Photo Sharing
Men Images at ImageHousing.com

неделя, 17 октомври 2010 г.

РАЗЛИЧЕН

Вие сигурно мислите, че с очи съм създаден
и отдавна се будя, затанцувал с посоките.
Не узнахте, че всичките дни са продадени,
а онези, щастливите,
са в небето - високо.

Вие сигурно вярвате, че когато обичам,
съм отдаден на някого, а след него ме няма.
Но грешите, аз всъщност съм много различен
и когато обичам,
обичам за двама.

А когато тъгувам, съм тъжен самичък.
Нямам нужда и други да ми ходят по раните.
Аз съм просто създаден да бъда различен.
Не търсете човека.
Той се даде на враните...

http://karandash.blog.bg/poezia/2010/04/27/razlichen.535307 ...

Angel Images Upload Photos Angel Pics
Angel Images at ImageHousing.com

ОБЕЩАВАМ НА СЕБЕ СИ

Да бъда толкова силен, че нищо да не наруши моя душевен мир.
Да говоря за здраве, щастие и благоденствие с всеки човек, който срещна.
Да направя така, че всички мой приятели да усещат, че има нещо безценно в тях.
Да гледам от слънчевата страна на всичко и да осъществя своя оптимизъм.
Да мисля само за най-доброто, да работя само за най-доброто и да очаквам само
най-доброто.
Да бъда във възторг от успехите на другите, както съм от собствените ми.
Да забравя грешките от миналото и да се съсредоточа върху великите постижения
в
бъдещето.
Да имам винаги ведро изражение и да подарявам усмивка на всяко живо същество,
което срещна.
Да посвещавам повече време за личното ми развитие, така че да не ми остава
време да критикувам останалите.
Да бъда великодушен към притесненията, благороден към гнева, твърде силен за
страха и твърде щастлив за да позволя наличието на проблеми.
Да имам високо мнение за себе си и да обявявам този факт пред света не с думи,
а чрез велики дела.
Да живея с мисълта, че целият свят е на моя страна, докато аз съм верен на
най-доброто, което е в мен.

от Нета ...
Angel Images Angel Pics Photo Sharing
Angel Images at ImageHousing.com

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само
предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега
знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш
някого,
ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло
времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това
"признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и
изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес
наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се
намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния
момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе
си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време
и
да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи
щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни
усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това
"простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда
на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу
и
ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на
здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе
си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този
момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се
безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва
всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това
"реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и
от
това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми
стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на
сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род
проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния
сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Моите демони

Моите демони...... Те идват нощем.
През деня да припарят не смеят.
Но се пробват те - още и още.
И опитват да ме завладеят.
Моите демони са черни и сиви.
Но ги гоня със светли идеи.
През деня те са плахи, страхливи.
Ала нощем са доста по-смели.
Моите бесове са нервни и луди.
Ала триковете им ще ги изтрая.
Моите бесове нощем се будят -
но аз утре ще ги обуздая.
От дома им удобен ги прокудих.
И се скитат сега, без да мигнат.
Те опитват да се върнат - но чудно! -
вътре в мен не могат да стигнат.
Моите бесове - са те отпечатък -
който в мен е оставила тъмата.
Всъщност те са навярно остатък
от смъртта - и от войната.
Моите демони упорити са - зная.
Ала моето дело е право.
Знайте това - ще воювам докрая -
но не мисля да се предавам.
Моите бесове понякога са злобни.
Ала искам покой във душата.
Знам - нощес те пак ще се пробват....
Но вървя аз - към Светлината.
автор: Веселин ...
Free Pics View Photos Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Молитва на Св. Франциск от Асизи

Господи, направи ме инструмент на Твоя покой;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
Амин.
Men Pictures Photo Sharing Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

Отвъд

Лилави ириси в очите ми цъфтят
и ветровито анемоните въздъхват,
а аз вървя по стръмен горски път,
където даже и животните не стъпват.
Вековни мури извисяват там стебла
пробождайки без жалост небесата
и плисва дъжд в смълчаната гора,
но аз не спирам.Тегли ме нататък-
отвъд пространството познато на ума,
отвъд пътеките утъпкани ,широки,-
в една убийствено красива тишина
стаила отговорите на всичките въпроси,
които някой ,някога си е задал...
Отвъд аз нямам нуждата от смисъл.
Духът ми помни колко трудно е вървял
по този път –на изпитания орисан,
но въпреки това пристъпва бос
и мачка тръните на грозната реалност.
Не съществува в мене дявол или Бог-
река съм - вливаща се в океан от изначалност.
от нета
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Утринна молитва

Ти,който си някъде Там-
в усмивката на слънцето,
в шепота на листата ,
в полъха на вятъра...
Ти,който ме даряваш с усещането,че знам
всички тайни скрити в душата ми...
...Бъди до мен и ми помогни
да изживея този прекрасен ден
по възможно най-красивия начин.
Изпълни сърцето ми
с разбиране и топлота
и ми дай сили
да превърна облаците в цветя,
които да пръсна в душите
на всички хора по земята.
Ти ,който подклаждаш огъня в сърцата
и даваш смисъл на нещата-
дари ме със смелостта да бъда различна,
изгори съмнението с усмивка
и не спирай да ми напомняш,
че съм родена за едно-
за да обичам!!!
от нета
Icon Pictures Icon Pics Funny Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Цвят и смисъл

Когато си далече ми е тъжно
и всеки дъжд ми идва по поръчка.
Крилата си размахвам, но е трудно
да продължа без нито миг да се обръщам
към спомените оцветени с обичта ни,
преливащи в искрящото ни бъдеще...
Когато си далече плачат думите,
а истините си остават все несбъднати.
Мълчанията дъвчат самотата ми.
В празен свят меланхолично се оглеждам.
С илюзии се хранят сетивата ми.
Последна с мен остава пак надеждата
и миг преди сърцето да се пръсне,
преляло от безумната ти липса-
душата ти при моята се връща.
Животът придобива цвят и смисъл
от нета
Free Image Hosting View Photos Icon Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Неделно откровение

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го!Обичам го такъв-
непретенциозен,тих,неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз
играещ си в косата на момиче.

Целувам го...- по тишината,по деня,
по устните му-храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря,че ти си аз...и вярваш в мене !!!"
от нета
Icon Pictures View Photos Photo Sharing
Icon Images at ImageHousing.com

вторник, 12 октомври 2010 г.

Критикувай ме още още.............

Светът се е втурнал като луд да се самоусъвършенства.

Полудял е да се бори да е по-добър. Всъщност, не светът като такъв, а отделните индивиди в него.

Всеки е тръгнал да спортува, да работи по 30 часа на ден, да катери някаква професионална стълба, да изкарва повече пари, за да живее все по-добре. И не само…

На мода е да преодоляваш човешките и природните дадености. Всички искат на 50 да изглеждат като на 35, а на 60 – като на 25, телата им да са бързи, силни, едрогърди и лишени от този враг на планетата наречен подкожна мазнина.

Всичко живо бори речни бързеи, виси от някъде с главата надолу, потапя се там където не му е мястото. Ако му беше там мястото природата щеше да му е дала криле, а тя не е, нали така?

Разбира се, в самия стремеж към по-добро няма лошо – той е родил демокрацията, равните човешки права, плурализма. Няма лошо и в стремежа да преодолеем привидните ограничения – заради него летим със самолет, например.

Лошото е когато стремежът към съвършенство е патологичен, а повярвайте ми, той е станал такъв. Страшно е и когато светът се върти около патологичен стремеж към нечовешко. И когато всеки си мисли, че може и има право да го изисква от другите.

Всеки има изисквания към нас. Родителите – да сме отличници, да сме прилежни, да сме отговорни, да вдигнем сватба с някой дето не пуши, не пие, не ходи по жени и се прибира от работа в 18:30.

Гаджетата ни искат да сме представителни и добри аксесоари за пред приятелите им. Искат да си мълчим, когато трябва и да викаме от кеф, пак само когато трябва. Искат да не им досаждаме и да харесваме хобитата им.

Приятелите ни искат да харесваме гаджетата им, нищо че те не ни харесват. Всеки иска нещо, всеки има някаква критика, всеки ни поставя летва и повечето хора я вдигат все по-високо и по-високо.

Най-интересното е, че всеки е подложен на същото от останалите, но все пак го иска и от теб. Всеки ти търси кусури. Само кучето ти те обича такъв, какъв си.

Хубаво е да се усъвършенстваме, да искаме да се променяме към по-добро и да си дялкаме треските за дялкане. Обаче сега сложете ръка на сърцето и признайте – не ви писва!? Не ви ли писва, колкото и да се стараете винаги да има някой недоволен? Винаги да има някой, който да иска все повече и повече от вас?

Винаги да има някой, който да ви критикува? Винаги да има някой, на който нещо у вас да не му харесва. Писва. И в един момент ти се иска просто да метнеш едно звучно "Fuck You All", да се самопотупаш по рамото и да спреш да се вълнуваш от нивото на съвършенство, което си достигнал и от чуждите мнения за теб.

И възниква един много основен въпрос: Трябва ли да променяме себе си, само защото някой има критика за нещо? Трябва ли да променяме себе си, само за да задържим хората около нас?

Да, постепенно губим хора, защото някой не харесва нещо, което си, което правиш, което те радва. Това означава ли, че трябва да променяме себе си и живота, който водим? Изборът да сме сами или да сме себе си ли е?

А иначе, скъпи мои, светът е несъвършен, face it! Пълен е с бирени кореми и целулит, с малки пишки и малки цици, с мързел. Но най-препълнен е с комплекси.

И ако всичко, което те интересува е размерът на нечий задник, си или тъп, или повърхностен или и двете. Съвършените хора са на едно друго място, ама аз лично не искам скоро да ходя там.

А и не мисля, че ще ме пуснат – твърде несъвършена съм. Ако на някой това не му харесва, може спокойно да го ду*а, най-възпитано казано.

От: Събина Панайотова
Men Pictures Men Pics Photo Sharing
Men Images at ImageHousing.com

Колко струва

Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Колко струва една усмивка, която в сърцето

остава?
Колко струва едно палто, което да те пази от студа?
Колко струва една мечта, която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила, с които да виждаш

реално?
Колко струва едно лице, което да ти пасва

идеално?
Колко струват едни обувки, с които от себе си да

избягаш?
Колко струва едно сърце?…
…Зависи…Ти колко даваш?
Heart Images Free Image Hosting Photo Sharing
Heart Images at ImageHousing.com