четвъртък, 29 юли 2010 г.

Днес

Не виждаш ли ... сезоните отлитат

и зимата завършва всеки полет...

Смисъла в мъглата се разплита -

в нея само мислите говорят.

И сядаме с кафето ... мълчаливо.

Денят е просто гост ... и си отива.

Оставя нещо сладко ... и горчиво

и вдига тост за истината „жива”.

А утре по-лъжовно е от днес.

Днес имахме поне частица доблест.

Днес стъпкахме разбитото нощес

и с него построихме нови хора.

Днес истински пак бяхме, даже смели.

Днес искахме да бъдем по-добри.

Днес давахме назаем ... -„изглупели”-

не чакахме от никого пари.

Днес викахме промяна ... не в ума си

а тук, на този бряг, на този плаж.

Днес дадохме живот ... със мила дума.

Днес някой се засмя ... но без колаж.

Днес бяхме си красиви ... не по дрехи -

А по мисли, и идеи и мечти.

Днес нямаше пехоти и доспехи.

Днес бяхме просто аз и просто ти...

„Днес” беше един сън ... но идва утре

Дали ще можем „днес” да съградим?

Основи над основи над основи...

Пласт по пласт провалите броим...

И преди пръстта да ни зарови

Нека бъдем „днес”... поне насън ...
Автор:
Деси Боянова

За двама

Щастието е като здравето.
Щом не го забелязваш, значи го имаш.
Стих за двама
Тя ухае на лято
и сутрин го буди с кафе.
Той отпива дъха й
и се превръща в небе.

Тя усмихва просторите,
а после ражда дъжда.
Той се стапя в косите й
и се събужда в дъга.

Тя го милва с крилете си
и прегръща с любов.
Той я топли с лъчите си
и й вдъхва живот.

Тя подрежда в сърцето му
теменуги за зима.
Той разпилява душата й
и е горд, че я има.

Тя сънува мечтите му,
а вечер му пише стихове.
Той рисува в очите й
и сбъдва прошепнати мигове.

сряда, 28 юли 2010 г.

Притча за Дявола

Притча за отшелника и дявола
в: Легенди и притчи



В края на гората слънцето залязвало по-рано, а на някои места изобщо и не изгрявало, толкова нагъсто били дърветата. Там някъде живял един отшелник, който се бил отдал изцяло на Бога, изоставяйки завинаги земните блага. И вече двайсет години славата на неговия чист и благочестив живот се носела надалеч. За него чул и самият дявол и решил да го изкуси, и да покаже на Бога, че е победил още един негов служител. Как ли не се опитвал лукавият да прилъже праведника, какви ли капани не залагал: отшелникът останал верен на Бога, а чистотата му била като непробиваем щит за злото.
Решил тогава дяволът да влезе в стомната на отшелника и когато той отпиел от водата – да влезе в него!


Но имал видение отшелникът – отрова от черна змия капнала в реката, а водата почерняла.
Хванал тогава стомната и я запечатал с кехлибарена смола. След това я прекръстил и казал трите специални молитви, за разбиване козните на лукавия. Опитал се тогава дяволът да излезе, но – не могъл!

Изминали десет години, а дяволът стоял затворен в стомната и се чудел как да излезе отново навън.

И един ден друго видение получил отшелникът – сълза от невинна девица капнала в реката, а водата станала чиста като кристал.

Рекъл си тогава светият човек, че отишъл си е дяволът. Взел стомната и се запътил към реката през мястото със старите дървета, което само той знаел. Излял стомната и понечил да я напълни отново – с чиста и прясна вода. И в същия миг отшелникът видял, точно до извора едно малко детенце, завито в бяла като сняг кърпа. По бузите му имало пръски вода, а сините му очи гледали втренчено изумения мъж в тъмна дреха.

Отшелникът взел детето, обърсал водата от личицето му, прегърнал го и погледнал небето. Но там нямало ни знак, ни видение. Облаците не заели форма на ангел, нито променили цвета си – те останали бели и спокойни.
Прибрал при себе си отшелникът детето и започнал да се грижи за него. А то растяло умно, красиво и много прозорливо момче и смайвало всички със своите думи и познания. И радвал се на детето застаряващият мъж, като го гледал как расте и си играе. И не можел вече да си представи гората без щастливия и безгрижен детски смях. Но нещо неопределено го терзаело отвътре, и той се успокоявал :
- Добро дело сторих, иначе сигурно смърт го чакаше, клетото. Да, не отидох да го оставя в близкото село, но така ще има на кого да предам знанията си и като порасне, ще помага на хората.

Така си казвал светия човек и водел все по-дълги беседи с детето за небето и звездите, за значението на билките и растенията, за доброто и съдбата на народите. И всеки път се учудвал на отговорите и знанията, които имал вече младият момък. Защото детето пораснало и се превърнало в прекрасен и много умен младеж.
Казал момъкът веднъж на стария отшелник:

- Татко, ти си свят човек и много знания имаш. Знаеш как с незнайни билки болестта да прогониш и със слова на мъдрост на всеки да помогнеш! Разкрил си тайни, които малко смъртни знаят, но – се криеш тук! Татко, ти трябва да си сред хората, а не сред дърветата, защото те имат нужда от теб. Ти ще ги лекуваш и ще им говориш как да намерят пътя към Бога!

Рекъл му тогава старият отшелник:

- Синко мой, твоят ум и прозорливост са ме удивлявали още когато беше съвсем малък. Но – млад си още! Доброта прозира в думите ти, но там още няма мъдрост. Та кой ще чуе мен, стария клетник, доброволно отказал се от живота сред хората, и тръгнал – Бога да дири? Хората слушат царе и боляри, придворни и владици, а не – дрипави старци!

Момъкът, който досега бил седнал на един камък, се изправил и казал:

- Тате, аз мога да ти дам всичко! Ще имаш и власт, и богатство да правиш каквото пожелаеш! Така всеки ще те чуе и послуша, и на когото искаш, ще можеш да помогнеш! От дълго време царят иска да намери жених за дъщеря си, но тя никого не иска. Аз ще направя така, че тя да се влюби в теб и ти да станеш царски зет! Помисли – колко може да помогне на народа царският зет!

Отшелникът поклатил глава и казал неуверено:

- Не ме изкушавай, не е за мен тая работа.

Хванал го за ръката момъкът и посочил с пръст нанякъде :

- Кажи какво виждаш там?

Обърнал се отшелникът и рекъл :

- Виждам три магарета.

- Друго не виждаш ли? – попитал пак момъкът.

- Виждам, претоварени си са със злато, бляскави камъни, скъпи платове и всякакви богатства – отвърнал отшелникът.

Тогава младият човек казал властно :

- Магаретата – това е народът, изнемогващ под товара на царе и велможи. Защото първенците трупат богатства за сметка на хората и ти го знаеш! Не между дърветата трябва да си, а между хората – да помагаш!

Минало време, отшелникът се оженил за царската дъшеря и заживял в двореца, а синът му станал съветник на царя. Опитвал се светият човек да помага, но оковите на властта и златото му пречели. Не му било позволено да говори с простолюдието и винаги бил придружаван от стража и охрана. А вместо в сладки беседи и разкази за Вечното, той бил принуден да прекарва вечерите и нощите си в безкрайни пирове и гуляи. Помръкнала светлината в очите на царския зет и той все повече търсел сина си, за да си поговорят. Но съветникът бил зает с важни дела, а хората мълвяли че не царят, а той управлявал – толкова бил влезнал под кожата на царската особа.

Царят имал пълно доверие на момъка от гората и винаги слушал мъдрите му съвети.

Един ден скъпоценностите на царя изчезнали – чудни камъни с омаен блясък, златни украшения от далечни земи, скъпи платове, каквито никой бил виждал.

Побеснял от яд, царят извикал първия си съветник, а той казал само :

- Зет ти!

- Да се открие и обеси! – заповядал царят.

Тънка усмивка заиграла по устните на младия мъж, а царят не предполагал, че предишната нощ верните слуги на съветника изнесли далеч от двореца цялото богатство.

Стражите скоро заловили нищо неподозиращия царски зет и той веднага бил заведен на площада.

Със здраво въже около врата, отшелникът потърсил с насълзени очи своя син.
Съветникът дошъл при осъдения, дал знак на палача и стражите да се отдалечат и рекъл :

- Татко! Погледни натам, какво виждаш?

Отвърнал му тогава клетият мъж :

- Три магарета виждам, сине.

- Друго не виждаш ли? – попитал пак момъкът.

- Да, натоварени са с много обувки – всичките стари и окъсани.

- Това са обувките, които скъсах досега, за да те кача на въжето! – казал дяволът.

Радислав Кондаков

Очите ти

Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.

Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.

И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина.

Тук погледите екнат в необятност.
И ти си многоочен до митично.
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които съм различна.

Очите ти са стълби към земята.
Очите ти са корен в пролетта.
Очите ти са странно непонятни...
Ще имам ли ръце да се кача?
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76234

Странни

Странни сме хората! Странни!
Отваряме чадър, за да се пазим
от сълзите на небето,
а нощем изгаряме от желание
някой нашите собствени сълзи
да изтрие от сърцето.

Странни сме хората! Странни!
Вместо с щастлива усмивка
да духнем пламъка на годините
с увереността, че мъдреем,
ние празнуваме шеметно
да не личи, че всъщност стареем!

И отпивайки вино в кристали
лъжем сърцата и умовете си,
че отдавна не вярваме в идеали -
отваряме чадър за чуждите чувства,
слагаме черни очила против слънце...
и усмивки
и грим, за да заличим следите от сълзите си!

Пиеса

Пиеса

Пиесата е тъжна, зрители!
Актьорският състав е нов
А темата е - Относителност
Или... пропусната любов

Ще видите познати фигури
От миналото все лица
А deja-vu е чувство лигаво
И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл
Готови ли са всички? Да?
Мигът, за който всеки чакал е
Да вкуси живата вода

Изгасват лампите и в мрака
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата
А просто чакаме... Нали?!

- "Здравей, наричам се Желание,
но галено ми викат Страст
не винаги със твое знание,
но винаги във моя власт"

- "Привет от мене - Колебание
Но можеш да ми казваш Страх
В ума заседнало терзание,
което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание,
но аз различен съм - Стремеж
дълбоко вътрешно послание
забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза
във теб ли съм, раста през ден
Надежда във безсилието пазя
А Слабостта ти е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота
Различни сме в подхода и устата
но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота,
повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създаден да бъда Време
и аз съм символът му твърд
мигът съм, който ще ви вземе
родени, за да има Смърт"

Вечна Любов

Вечна Любов


Как можеш да обичаш някой,
който никога не си виждал
със толкова страстно чувство,
каращо твоето сърце да прескача удар
от звука на неговият глас?!

Как можеш да чувстваш ръцете му на теб,
когато той никога не те е докосвал?
Как можеш да чувстваш неговите устни
целуващи твоите,
когато той никога не е шептял името ти
в нощта?

Любов със такава страст...
животът може никога да не ти я предостави,
дори в най-необузданите твои мечти.

Или... ако някога бъде възможно,
би ли те накарало да се върнеш от страх,
че това не може да бъде истина за теб,
защото никога не си познавал тази любов?!

За тази любов -
аз бих скърбяла силно,
бих скърбяла до края на дните ми
заради временното естество,
ако ние позволим това да стане!

Но да знам, че в момент
от моя живот аз съм изпитвала...
такава страст, такова чувство
такова искане, такава нужда.

Аз бих отдала себе си изцяло
без съжаление, без тъга
без разкаяние... на теб.

Твоите искания, твоите нужди
твоята любов, твоят живот...
Да отхвърлиш такава любов,
това би било
най - фаталната от всички грешки.

Да отречеш себе си
твоята любов ,
би било несправедливост
с името на любовта.

Да имаш платонична любов,
а не физическа -
това може да бъде резултат
от най - специалното.

Любовта, за която чакаш цял живот.

Любов - толкова силна, че
нито небето, нито земята може да спре
нейното съществуване...

Любов за теб и мен,
вечна любов.

Аз Дяволът

ЛЮБОВТА МИ Е РАЗКОЛЕБАНА ЯМА-
дали да не продам душата си на Дявола!
Той вчера се закле, че вярва в Бога,
във Извора, в Доброто и в сърцето ми.
С копитата си тъпчеше природата,
а хвалеше звездите на небето.

Любовната повинност на очите му
изтръгваше минутите за воля.
И всяка свобода да бъда истинска
приличаше на непосилна роля
във името на Неговата Истина.

А днес със моето перо изписва стихове,
кантати, оратории и меси.
И своята изтънченост намесва
в окото на луната ми, обесена
с разбиращата нежност на Небето.

Зашлеви по душата ми различия.
Съмненията ми превърна в крепости.
А аз го ненавиждах от приличие.
От неприличност паднах във ръцете Му.

Дочувам, че за мен говорят клоните
с тревога от съчувствие погубена.
Душата ми била като икона -
на Господ вярна, а от Дявол любена!
1998 г.
Румяна Симова /осичката/

Аз Лошият

Нарочно съм аз.
Не защото е зима.
Нито даже
защото е късно небето.
Коленете са кратки
когато ги имаш,
а не знаеш
къде коленичи отнетото.
Нарочно съм друг.
И когато съм утрешен -
за да бъде и вчера
по-малко спасено,
нямам нужда от сенки,
когато погрешно
се намирате в мен,
а е късно да вземате.
Ослепял и несдържан
както винаги,
мамо,
аз съм клет и оплюван
от добрите съседи.
Те не знаят защо
е страхът им измамен
и кога се събужда
отвъдното време...
Нарочно съм лош.
Аз, изконно сгрешеният,
нарочно обичам
и нарочно се скитам.
Този кръст все пак трябва
да е с нещо и днешен,
и по него да има
следи от спасения.
Нарочно съм студ.
Само там съм излишен
и очите ми с гняв
се разсипват нанякъде –
там, където е друго,
или просто различно,
или тихото утре,
което очаквам.
Upload Photos Angel Pics Photo Sharing
Angel Images at ImageHousing.com

Аз и Дяволът

Аз и дяволът




Не вярвах, че точно на мен ще се случи
да бъда в компания с Дявола чер.
Шампанско и блясък, и полъх на “Gauche”,
изискани дами и черен хайвер…
Коктейл на елитни, прочути особи
в шикозен хотел, недалеч от града,
навън беше нощ като черна утроба,
готова след миг да изстреля греха.
А вътре, във залата, беше горещо…
От звуци, от погледи, от суета…
Говореше всеки на някого нещо
и никой не слушаше никого, да…
Сама бях, пристигнала тук по покана
на тайнствен, чаровник – за мен непознат,
и чувствах се важна, дори поласкана,
да бъда прашинка във този Палат.
Стоях до вратата към зимна градина
и жадно попивах света покрай мен,
Когато, подобно на полъх премина,
прекрасен и бляскав - един мъж почтен.
С почтена усмивка, красив, непринуден
Той влезе в градината – мъничък Рай
и после за мое голямо учудване
без глас ме повика, с очите си май….
Отидох при него, дори не помислих -
дали е нормално, или пък не е…
Той с тон богонравен – любезно и тихо,
ми каза да седна до него – “Дете,
Аз съм Дяволът, черният Дявол…
Оплюван и хулен. Красив и желан.
Безмерно богат – във “зелено”, във “бяло”…
Владетел във сянка. От Бога презрян.
Поканих те аз. Искам ти да си моя.
Направих проучване в целия свят,
разбрах, че си пасвам със теб само в тоя
безумен и снобски, безмилостен град…
Не казвай “не искам”, защото го искаш…
Чета твойте мисли, прониквам във тях.
Ти си порочна, но... някакси чиста
оставаш след всеки извършен твой грях.
Дочух, че проникна ли в тебе ще мога
да се науча на тоз малък трик,
след който ще стана отново на Бога
любимец, приятел и ученик…”
Изслушах внимателно благия Дявол.
Погалих го с поглед, с душа го презрях,
а после се любихме. Цъфнаха в бяло
две райски дръвчета от нашия грях…
Румяна Симова /осичката/

вторник, 27 юли 2010 г.

Труден занаят

Труден занаят



Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята,
с хиляди усти.
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
Щ А С Т И Е Т О Е В Ъ В С В О Б О Д А Т А
Д А С Е Р А З Д А Д Е Ш!

Н. Захариева

Понякога

Понякога съм толкова сама
и искам там при тебе да отида,
загърбила делничната суета
в прегръдките ти да остана до насита!
Понякога съм толкова сама,
че истински жадува ми душата,
с птиците да полетя и да потъна
в твойта нежност необятна....
С онези две звезди в очите ти
да стоплиш тъжните ми мисли
и тягостната тишина
с целувките си нежни да прогониш,
а твоята магия лековита
в душата ми ще настани уюта.....
И аз ще полетя щастлива...
от моето по детски
искренно обичане....
ПОНЯКОГА...........

понеделник, 26 юли 2010 г.

Прошката

ДОБРО УТРО
ПРОЩАВАМ ВИ

Прощавам всичко на всички без изключение
и на тези започнали ме с подражания
и нарочно нарочили в жестоко отмъщение
и бичували с безкрайно с благопожелания

Прощавам за думите излезли в затъмнение
за всяко направено към мен престъпление
подарявам ви недостижимо очарование
и мисли невидели досега съществувание

Прощавам за бездънното пренебрежение
и за вълненията на вълците по пълнолуние
които ме докосват все още с напрежение
и даряват на силата ми още по голямо сияние

Прощавам на слабите вроденото слабоумие
и на грешните тяхното превъплъщение
на раздвоените подарявам благоразумието
а на грубите жалостивото изцеление

Прощавам на блудниците със смирение
прелюбодейците съжелявам без уточнение
и на всички непознали досега благоразположение
зареждам тяхното щастливо изпълнение

Прощавам на циниците с благоразумие
и неспособността да усетят душевността ми
и отрекли се неразбираемо с простодумие
въпреки че чуват винаги думите ми

Прощавам на предателите с безумие
за опитите да извършат отново престъпление
неспирам да им подсказвам в сладкодумие
и помилвам въпреки техните прегрешения

Прощавам за фалшивите порочни стенания
и жестовете лъжливи започваши в промислие
забравям мъките и омразите с обещания
и мислите отронващи се с богоизвличане

Прощавам ви ..
http://kleopatrasv.blog.bg/poezia/2009/08/27/proshkata-mi-v-sahadja-ioga.387207

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Поняко не винаги

Понякога (Не винаги)
раздел: Поезияавтор: goredoly

Понякога във черно съм орисана
и с тътен от душата си извирам,
в тъмни цвтове съм боядисана
и страшно трудно се намирам.

Понякога съм сиво- безразлична
и всичко цветно ми е чуждо.
И нямам родства. Нито си приличам.
Проспах се, а не се събуждам.

Понякога в пустинното пресъхване
на двете ми очи, отдавна облачни
събират се светкавици до мръкване...
Тогава даже аз не мога повече!

Понякога на празното във дланите
не мога да му вливам смисъл-
понякога са прекалено раните
(преди светликът Бог да е измислил).

Понякога до смъртност съм отчаяна,
с последни сили търся нещо свято...
От собственост на болката изваяна
излитам, за да търся светлината.

вторник, 20 юли 2010 г.

ОЧИТЕ МИ ТЪГАТА ПРИЮТИЛИ

"Очите на хората гледали нависоко, но виждали съвсем малко по-надалеч от животните със сведени глави; сърцата на хората се извисявали, но въпреки това сърцето можело само да се надява, защото денем кръгозорът му се ограничавал от небето, а нощем, когато погледът му стигал до звездите, то ослепявало за близките неща дотолкова, че мъжът едва различава силуета на собствената си жена в сенките на дома си, въпреки че може да види звезди, чиято далечна светлина пътува стотици негови животи, преди да целуне очите му." Орсън Скот Кард - "Рожби на съзнанието"

ШИРОКО ЗАТВОРЕНИ ОЧИ

дръжте си очите широко затворени
и сърцето дълбоко отворено
въпреки всичко

Широко затворени очи

Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луд.
Луд за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма
смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да
видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснал вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луд
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.

http://www.youtube.com/watch?v=mysXoDd5164

понеделник, 19 юли 2010 г.

Поскитай с мен

ПОСКИТАЙ С МЕН

Когато утрото излезе от вратата
на бавно избледняващата нощ,
а слънцето е още сънен дракон
върху коприната на златния простор -

гласа си отпусни - изпей ми песен
за малката тревичка... за пчелите -
за птиците, броящи се на есен...
За древната мистерия в душите ни.
За двете перли в океана на очите ти
от неоткритото пристанище на рая;
за крясъка, отплувал със вълните,
от устрема да уловиш безкрайното.
За неизпитото шампанско в чашата
на страстите, по-гъвкави от вятър.
За впримчените в рими обещания...
За огнения кръст на непонятното.
За краските на всичките си чувства.
За въздуха, изпълнен със вълшебство.
За спомените си, до кръв избръснати.
За крадените мигове на вечност...
Изпей ми песен, причинявайки си болка,
със сребърния лък на самотата си ...

С прозрението, че колкото пък – толкова!
Поскитай с мен... защото друго нямаме...

СИЛВА ГРИЙН ...

Един живот

"Един живот и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг, а се тревожим.
Един за друг, а си мъстим.

Доказваме си правотата
Един на друг и все така
изтегляме назад ръката,
подадената, уж ръка.

Не вярваме. Не си говорим
по цели седмици дори.
Осъкатена подир спора
кръвта ни преходна гори.
..................
Проклинаме немилостиви,
но без от нас да се бои
Животът просто си отива.
А колко смърт ни предстои!"

Емил Симеонов

Молитва

Моля Те, Господи,
дай на човека,
който сега чете тези редове
всичко, което иска от Теб!
Дай му го в пълна мяра,
както само Ти умееш да даваш!
И нека той бъде щастлив във всичките си дни,
а ако това е невъзможно,
поне малко, колкото може!
Надари го с крепко здраве
и любовта на близки хора,
с разбиране и съчувствие…
Направи така, че душата му
да е озарена от любов
към всичко съществуващо!
Предпази го от злословие,
от завист и обиди,
от войни и смърт,
от телесна и духовна болка!
А ако всичко това не може да бъде избегнато,
не го оставяй и тогава, дай му утеха!
Съхрани за него всичко,
което му е скъпо на тази земя,
ако е късно да се помолим за това,
не му отнемай паметта…
Не зная дали този,
който сега чете тази молитва,
с която се моля за него, вярва в Теб,
но дори и да не вярва, помогни му!
Нека да чувства, че не е самотен,
че е нужен и любим!
О, добри и всемилостиви мой Господи!
Изпълни това мое желание!
Изпълни го, за да мога,
в мига преди да затворя очите си, да кажа:
“Благодаря ти, Господи!
Ти чу молитвите ми!”

Елдар Ахадов

Това казва за мен повече, от колкото мога да кажа аз...

Млада дама стояла и чакала полета си в залата на едно голямо летище.И тъй като
се налагало да почака дълги часове, тя решила да си купи книга, за да мине
по-бързо времето й. Решила да си купи и пакет бисквитки. Тя седнала на едно
кресло във ВИП чакалнята на летището, за да отпочине и да почете на
спокойствие.От другата страна на креслото, където лежали бисквитките, седнал
мъж, отворил списание и започнал да чете.

Когато тя взела първата бисквитка, мъжът също се протегнал и взел една. Тя се
почувствала подразнена, но не казала нищо. Помислила си:

“Какво нахалство! Ако аз бях в настроение щях да го ударя заради дързостта му!”
След всяка бисквитка, която тя си взимала, и мъжът на свой ред си взимал една.

Това я вбесявало, но тя не искала да прави сцени.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: “хм... Какво ли ще
направи сега този нахален мъж?”

Тогава, мъжът взел последната бисквитка, разделил я на половина и й дал едната
част.
Ах! Това и дошло твърде много!

Тя беше изключително ядосана вече!

Викайки и оскърбявайки мъжа, тя взела книгата и багажа си и се втурнала към
терминала.

Когато се настанила на мястото си в самолета, тя погледнала в чантата си, за да
извади очилата си, и, за нейна огромна изненада, нейният пакет с бисквитки лежал
вътре – недокоснат и неотворен!

Тя се почуствала толкова засрамена!!!
Осъзнала, че е сгрешила...
Тя била забравила, че била сложила своите бисквитки в чантата си.
Мъжът бил разделил своите бисквитки с нея, без да се чувства ядосан или
огорчен.
...докато тя била много ядосана, мислейки, че тя дели своите бисквитки с него.
И сега нямало начин да обясни... Нямало начин да се извини.”

Има 4 неща, които не може да върнете обратно.

- Камъкът......след като е хвърлен!
- Думата......след като е казана!
- Мигът.....след като е пропуснат!
- Времето....след като е отминало!