сряда, 29 септември 2010 г.

Незабрава

Незабрава
Калин Донков

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Ех, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.



Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.



Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.
Г.Константинов

вторник, 28 септември 2010 г.

Дългът на поетите

Янис Рицос
Превод: Елисавета Багряна

Някои стихотворения са реки.
Други са диви цветя в полята нощем.
А други – камъни, с които нищо не се гради.



Има стихове – войници, готови за бой.
Други – дезертьори, скрити зад разцъфнали дървета.
Други – незнайни редници без свое лице.



Много стихотворения викат кресливо, без да се чуват.
Други мълчат, скръстили ръце.
Други говорят, разпънати, от кръста.



Много стихове са сечива,
ръждясали и захвърлени в прахта,
а други са нови и обработват земята.



Много стихотворения са като оръжие,
оръжие, хвърлено на земята,
но други са прицелени в сърцето на врага.



Много стихове стоят зад мълчанието
като бледи деца зад стъклата на сиропиталище,
загледани далеч в дъжда, без да знаят какво да правят, къде да вървят.



Има стихотворения като горски дървета,
други – като кипариси сред печален залез,
други – като плодоносни дървета в колхоз.



Много стихове са като врати –
залостени врати в запустяла къща,
или врати, отворени в чисти и светли души.



Има и черни врати, изгорели в пожар,
други, вдигнати във въздуха от експлозия,
други, през които пренасят убит другар.



Има стихотворения, които летят във времето
като червените ескадрони на Смирненски,
стихове-конници, които пущат юздите и хващат ралото.



Много стихотворения се огъват и падат насред път.
Много са безработни и ръцете им са без мазоли.
Но и много са работници, които хиляди пъти преизпълнят нормите.



Има стихове като панделки на моминска шия
или като камъни на пръстени с дребни тайнствени изображения,
ала други се развяват високо като горди знамена.



Много стихове са сякаш сребърни конци,
вързани за камбанките на звездите.
Дръпнеш ли ги, заехтява кръгозора от сребрист камбанен звън.



Много стихотворения потъват в собствения си блясък –
Високомерни: не приемат нищо да кажат.
Зная много такива – удавени в златния кладенец на луната.
Едно истинско стихотворение никога не остава задрямало в тихия кът.
То винаги се явява в своя час като съзнателен и предан работник.
То е готов войник, който казва „тук“ на повика на своята епоха.



Понякога стихотворенията приличат на птици в леса на времето –
като Бодлеровите албатроси и гарваните на По.
Някои са врабци в снега, други са орли над високи, стръмни идеали.



Има стихотворения, красиви като глухарите,
Които през април и май се задушават в любовната си песен,
потъват в нейната мелодия и оглушават.



През април и май, пред изгрев слънце,
в кристалната свежест на гората
навлизат ловците с пушки, но глухарите не ги чуват.



Внимание, другари поети, братя мои,
нека прилепим ухо до стъклото на тишината.
Стъпките на врага и на приятеля си приличат в
Предразсветния здрач на гората. Трябва да ги различаваме.



Внимание, другири поети, да не потънем в песента си,
Да не бъдем неподготвени за великия час.
На първия зов на своята епоха поетът трябва да отвърне с войнишко „тук“.



Иначе нашите песни ще останат над стълбите на вековете
красиви, препарирани и безполезни птици –
като онези – синьо-черни глухари в царските коридори на „Бистрица“,



Като онези глухари с разпънати крила, мълчаливи и тъжни,
превърнати в украса на чужди дворци,
с две кръгли и празни очи като въпросителни под червените им вежди.



Внимание, другари поети, братя мои: един истински поет е
работник на смяна, войник на пост, отговорен вожд
пред демократичната армия на своите стихове.
Background Pictures Background Pics Funny Pics
Background Images at ImageHousing.com

неделя, 26 септември 2010 г.

За тебе

Подарих ти самотния дъх на заспалата вечер.
Подарих ти на утрото топлия радостен звън.
В самотата те исках - подобeн на залез далечен.
В радостта си те виждах - подобeн на изгрев отвън.
Подарих ти звездите отгоре във шепа събрани.
Подарих ти глухарчета, пълни със вятърен стих.
Във мечти те желаех - подобно небето излян.
И в съня си те гонех - подобeн на горски триптих.
Подарих ти сърцето си - извор от обич и болка.
Подарих ти душата си - дреха от светъл висон.
Досега те копнея - ако знаеше само доколко ...
И сега те обичам - със всичкия шепот и стон.
View Photos Fantasy Pics Funny Pics
Fantasy Images at ImageHousing.com

понеделник, 20 септември 2010 г.

Търсех бряг

Тичах по стъпки изплашени;
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани....
Бях аз вълна. Нямах бряг.

Късах звезди от небето;
плетох венец от сълзи;
тръгвах натам, накъдето
знаех, че зреят мечти.

Спирах до рани оголени;
гонех се с лъч светлина;
стисках в студените длани
късче сърдита луна.

Борих се с есенни бури;
раждах умора и страх;
криех се в глупави думи...
Бях аз вълна. Търсех бряг.

Ирена
Free Pics Free Image Hosting Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

неделя, 19 септември 2010 г.

Чуждо

vanilla_g


Чуждо (... без душа, без съдба...)

... Чужди стъпки гоних
и прощавах чужди грехове,
чужди прошки молих
и живях във чужди светове.
За чужди истини се борих
и треперех в чужди студове,
в сънищата чужди бродих
и бягах пак от чужди страхове.
По чужди правила живях
и мечтаех в чуждите мечти,
в чужди болки изгорях
и се оглеждах в чуждите очи.
Чуждите лица крадях
и плаках с чуждите сълзи,
в чужди страсти се топях
и дните, чужди бяха ми.
Крещях във чужда тишина
и в чуждите молитви, свещи палих,
сама бях в чужда самота
и с чужди цветове, живота шарих...


...и бягах, и спирах,
и вървях, и не спях,
раждах се и умирах
и мъртва не бях...
...без деня, без нощта,
без искра, без следа,
без душа, без съдба,
без любов, без вина...
Free Pics Cute Pictures Upload Photos
Cute Images at ImageHousing.com

събота, 18 септември 2010 г.

Ако

Стефка Петкова - Кредо

Ако в сърцето ти няма омраза,
а любов от него струи,
ако смехът ти е ведра зараза
и пресушава всички сълзи,
ако всичко от себе си даваш,
за да бъде някой щастлив,
ако дори когато страдаш,
си смирен и търпелив,
ако от сърце прощаваш,
и си винаги искрен,
ако от подлостта се отвращаваш
и от всяко зло си пречистен,
ако личен пример даваш
със своята доброта,
ако душата си съхраняваш
невредима в тази борба,
то заслужено ще бъдеш щастлив
и награден за своите дела,
защото си направил по-красив
и дори си променил света.
Free Pics Heart Pics Funny Pics
Heart Images at ImageHousing.com

Желая ти време

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер
Collage Pictures Upload Photos Funny Pics
Collage Images at ImageHousing.com

Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.

Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.

И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина.

Тук погледите екнат в необятност.
И ти си многоочен до митично.
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които съм различна.

Очите ти са стълби към земята.
Очите ти са корен в пролетта.
Очите ти са странно непонятни...
Ще имам ли ръце да се кача?
alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
Sexy Images Upload Photos Sexy Pics
Sexy Images at ImageHousing.com

сряда, 15 септември 2010 г.

Проблемът е ваш

Един живот е...и е мой.
Ще си го живея както искам.
Ненавиждам вселенския покой,
съдбата си до капка ще изстискам.
Не ме сочете с парализиран пръст,
че по пътя си самоуверено вървя.
Не ме съветвайте с неистов хъс,
че не веднъж и дваж сърцето ми кървя.
Мисълта ми не брулете със ехидна злоба,
затуй че не се побира в овча кожа.
Закърмен съм с нетърпеливата прокоба
да се кръстя с мълния , а не със ножа.
Своенравен съм и прям.И храча подлеците.
И тези,които във калъп се мъчат да ме вкарат.
Моят свят гостоприемен е за пришълците,доказали насън,че
ненавиждат Рая.
И не осквернявайте със хулни излияния
мечтите ми,че имат неочаквани обрати.
Предпочитам да умра без покаяния,
отколкото Духът ми над Черна дупка да се клати.

Аврам Аврамов
Free Pics Free Image Hosting View Photos
Collage Images at ImageHousing.com

Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"



Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба -
да нахраним сърцата си с удари,
дето стоплят до крайност кръвта ни
и разбиват досадните тумори -
предразсъдъци. Те са стръвта ни.


Подозирам, че ние сме улов...
Умовете ни - страшните мрежи
от забрани, които ни струват
бавна смърт и гробòве с надежди.
Ние бързаме все да си тръгнем
и е кратка любов... Не живее.
Всеки шанс е врата да се върнем.
Но е клопка... А ние стареем.


Подозирам, че носим на много
от онази любов, дето дишаме.
Но чертата, наречена "сбогом",
е в ума ни.
По страх си приличаме.

Елишка (Елица Стоянова)
Free Image Hosting View Photos Photo Sharing
Collage Images at ImageHousing.com

събота, 11 септември 2010 г.

Представи си, че в теб живее Ангел.

Представи си, че в теб живее Ангел.
И че ти от време на време му позволяваш да погледне през твоите очи.
Колко различен би изглеждал светът!
Когато Ангелът гледа през твоите очи и в най-сивия ден ще съзреш дъга.
Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност!
Представи си, че в теб живее Ангел.
И ти му позволиш да мисли вместо теб.
Тогава ще изчезне безпокойството,
няма да се страхуваш от нищо,
защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.
Представи си, че усетиш неговата ръка в своята.
Тогава всичко, до което се докоснеш,
ще бъде благословено и ще оздравее в миг.
Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти.
Той ще те отведе далеч от утъпканите пътеки и ще ти покаже места,
които не си подозирал, че съществуват.
Ако позволиш на Ангела да те води,
ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал,
но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години.
Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб!
Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия,
а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.
Представи си, че този Ангел наистина живее в теб.
Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи
и как всеки, когото срещнеш в живота си,
получава от теб напътствия и изцеление!
Представи си, само си представи,
че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели,
които живеят във всяко човешко същество.
И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.
Ако му позволиш... Тогава ти вече няма да си самотен,
никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество.
И никога повече няма да търсиш отговорите извън Себе си.
Никога! Представи си! О, представи си, само си представи,
че в теб живее Ангел!
Че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави!
Ако си позволиш да повярваш,
най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в Теб!
Ангелът в Мен поздравява сияещият Ангел в Теб!
Стефани Уилсън
Free Pics Angel Pics Funny Pics
Angel Images at ImageHousing.com

вторник, 7 септември 2010 г.

Остани

Останах ли за теб неразгадаем,
енигма от прикрита самота?
Една любов, изпросена назаем и куп недоизказани неща.
Останах ли в мечтите ти стихия, която невъзможното твори?
Невинното ти утро да открия и с дъх да те загърна призори.
Останах ли ти нежно постоянство, от спомена - горещите следи?
На мислите ти приказното странство в двореца от мъждукащи звезди.
Останах ли ти трепет и надежда,
огнище за несбъднатите дни?
Дъжда послушай, в капки как изцежда...
Останах...
И те моля - остани!

lady_s
Free Pics Free Image Hosting Photo Pics
Photo Images at ImageHousing.com

понеделник, 6 септември 2010 г.

ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ...

Преди да се родя...
Една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка...
Една секунда преди да се родя
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка!..
Наричах го със думи,
от които в гърлото ми пламваха пожари!...
Обезумял го блъсках във земята!!!
В очите ми сълзи и кръв се смесваха!!!
Аз крещях, заплашвах, убеждавах!...
Накрая даже молех като пъзльо...
И исках едно единствено,
едно единствено,
но той не ми го даде...
Докато удрях той не се и дърпаше...
А само ми се смееше със глас!...
Когато му омръзна, той стисна юмруците ми в длани,
заби глава във челото ми
и каза:
"Млъкни, върви, оправяй се самичък!!!"
И ето ме, дойдох,
изпратен тук отново -
един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя но не човек,
а камък!...
Не защото ме е страх от хората!
Не само...
Не ме е страх от тях, каквито са -
плът, кръв, кости, мускули, зъби...
Не ме е страх!...
Но ме е страх от туй, което те усещат...
Тъга и самота...
Любов и радост...
Приятелства, предателства, измами...
Не исках повече това!!!
Но го получих!...
И за добавка - сърце ми даде Бога!!!
”Мой приятел,
пълни си го” ми каза,
"С чувства разни.
А ако щеш пък дръж си го и празно.
Каквото и да направиш -
все ще е грешка...
Ще ти е гадно, но е забавно.
Наздраве копеле, наздраве! Нали
пък ти все някак там ще се оправиш.."
И ето ме дойдох, изпратен тук отново...
Един единствен
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото!...
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни, недей да спориш!
Сълзата ти в окото ти показва, че ми вярваш...
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш...
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?!
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен?
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?!
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?!
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?!
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?!
Обичаш ме, нали?!
Това е най-ужасното!!!!!!
Такива като тебе ме карат да се раждам!...
Отново и отново...
Отново и отново...
Отново и отново...
И все човек, не камък!
И ето ме, дойдох...
Изпратен тук отново..
Един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
Ивайло Вълчев
Collage Images Upload Photos View Photos
Collage Images at ImageHousing.com

неделя, 5 септември 2010 г.

АЗ НЕ ОБИЧАМ

АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки
Превод от руски: Румен Леонидов
Free Pics Free Image Hosting Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

петък, 3 септември 2010 г.

НАЙ - ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ

НАЙ - ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ

В живота ми се мяркаха приятели,
пресичаха го, сякаш бе Сахара,
изравяха шамани и оракули
от дюните - за раните си стари...

В сърцето ми захвърляха болежките,
като на сметище и без да ги е грижа...
А аз мълчах и им прощавах грешките,
та затова те продължават да се нижат:

зависник, интригант, подлец, ласкател -
изневеряват ми на всеки кръстопът...
Животът - моят най - добър приятел
ще ми изневери единствен път...
Йордан Йончев

Free Image Hosting Upload Photos Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Честен кръст

ЧЕСТЕН КРЪСТ
(поема)


I.

Затварям ви за думите, уши - резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство -

не искам в хленчене и мъдрословия угодни
напразно да се споменава името господне.

Когато имаше какво да каже на сърцето,
устата ми не криеше езика под небцето

и в стихове - спасителни - макар и тихо,
звънях отвътре, докато отвън ме биха...

Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето,

и бързам да напусна на поезията храма,
преди да запълзят змии по младото ми рамо.

Каквото съм изпял дотук - ще го изтрия.
Ще вържа двете си ръце - устата ще зашия.

И ще се хвърля лудо на живота по вълните,
това, което някога измислих - да изпитам.

Не е за мойте зъби ореха да бъда гений,
щом не дойде смъртта за мен да се ожени,

щом не можах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна...

И затова сега, отскубнал се до корен,
ще се заема с труд по-благодарен и достоен.

Ще мъкна камъни за мой дом и пот ще лея
над мисълта до утре как да преживея...

Или ще тръгна бос по връхчетата на тревата
подир виновницата за изгубения рай - жената.

И вързан до последната халка на нейната окова,
ще гледам как изсъхва моето дърво духовно...

II.

Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана,
клокочи и дими - зарастват спомени и рани.

Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.

Поведе ме единият от тях и стигнали площада,
помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде.

И се изгуби като нож в канията на мрака -
по-черен от тревата между релсите на влака.

Така човекът, който яде и се весели до мене,
направи захарта на моя млад живот солена.

Но аз не стрелях по вълка - да не убивам
доброто агънце, което в него се укрива.

А като бедния Адам - в сълзите си нагазил,
извиках: "Гол съм, Господи, не мога да изляза...

Не мога да показвам на тълпата грозните си рани,
защото не обичам да съм обиталище на врани...

Не стигат ли на тоя свят житейските въпроси,
та трябва с тяхното тегло и моето да носи..."

Но жертвата понякога е по-свободна от палача.
И вместо да окайвам участта си и да плача,

затворен в моя дом - света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспи

превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...

III.

Ала сега - довиждане придворно суетене
и гладиаторски борби на поетическата сцена.

Носи ме, влак, на свойте рамене железни,
като откъсната ръка над пропасти и бездни.

Разсипвай подир себе си и рими, и предлози
и нека огън да лети от тъмните ти ноздри.

Да стигнем залеза червен, където вдига сонда
фонтана луд от кърви - слънцето на хоризонта...

Преди туловището на смъртта да ме затисне
или да се удавя в думите, които съм изписал,

желая мир на твоя дом, поезийо и вярвам,
че има кой да дострои високата ти сграда.

Но - честен кръст - макар че лирата захвърлям,
ще си останеш ти костица в жадното ми гърло.

И с болка, моя вярна спътнице, ще помня
среднощните видения пред твоята икона...

А който продължи нагоре - Бог да му помага.
Но аз потеглих вече - и към миналото бягам.

Наместо с чашата на славата да се опивам,
назад ще тръгна и назад ще се развивам.

Ще се завърна към доброто време на "не зная",
"не искам" и "не мога"... А накрая

връз майчиното лоно на земята ще се срина,
като мушицата, която поживя и си замина...

IV.

До вчера можех да вървя изправен по вълните,
защото не познавах аз теглото на парите

и като жаба, зинала - с молив в устата,
излизах на брега - да разговарям с тишината.

Ала забравила бодливия венец от тръни,
душата ми сега лентяйства и в блаженство тъне.

И кой ще ми повярва, ако продължа на крякам
от бъчвата с меда, а не от жабуняка...

Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана.

Ала страдението днес добре се плаща,
за да мълчи устата и писеца да не дращи...

Да бях покръстен в мръсната вода, в която
Пилат изми ръцете си и ги изтри в тълпата,

от сутринта над листа щях да марширувам
и книжната тръба на щастието да надувам.

Но аз не мога да живея с думите завързан
и в чашата на жадния да сипвам сълзи;

не мога да се правя на овчица и страдалец,
когато днес пращи от здраве мойто тяло,

или пък да дрънча като ощърбено точило,
докато вената на любовта кърви от сила...

Разбирам хромия, прегърнал словото като удавник,
разбирам и бедняка, който трябва да се храни.

За грозната жена поезията е червило и помада,
за лудия - стрела, с която разума напада...

Заради тях и аз обикнах някога у мен поета.
Но ето че сега устата се отдалечава от сърцето.

И на ръката ми едва ли вече ще отива
да е палач на словото - мъчител на молива.

V.

Подобно тигър на небето облакът се излежава,
но вижда лъвската глава на слънцето и става.

И хукнал към безкрая, тромаво прескача
въженцето на хоризонта - и потъва в здрача.

Така и аз сега от бойното поле излизам
и сам обличам усмирителната риза...

Защото чувам как земята се поти и стене
и между нейните разтворени докрай колене

пред изумелите от чакане очи на боговете
излиза от утробата главата на Поета...

И като вижда как луната готви вече сърпа,
надвесена над него - да отреже пъпа,

духът ми се укрива в тялото натясно,
защото за големия Поет е нужно място.

Той трябва да си разпростре така ухото,
че да дочува и последното трептене на живота.

И стъпил бос в легена син на океана,
да му е вечно под ръка небесната камбана.

И лист като пустиня трабва, за да пише,
докато търси истината и над думите въздиша -

дано да види той следи от нейните копита
или главата и на щраус в пясъка зарита...

Ще трябва място и за неговото бяло цвете,
което стиска в мъничката си ръка детето

и като мравчица с разперени крилца почуква
към неговия бъдещ гроб - по-тесен от обувка.

VI.

Добре че е смъртта - последната човешка гара.
Добре че всеки ден вратите на земята се отварят

и заедно с безкрайната редица на добрите хора
улитат и злодеите на вечността в затвора...

Благословено гробище, ти имаш хляб за всички
и топла трапезария - и пухени завивки.

Какви мъже достойни! - синове на боговете,
люля земята в скута си и после ги измете.

И никой не допусна до сърцето й да стигне...
Мълчат сега световните хранилища на книги -

издуват се от срам, че малкия човек не знае
къде е ключа, с който този свят да разгадае.

А там навярно, с тайственост покрити,
лежат причините и за смъртта, и за войните.

И между страниците съхне може би и чака
една тревица мъничка - лекарство против рака...

Ала преди да разгадаем тяхното писание, ще трябва
да хвърлим настрана словесната си брадва

и с меча заедно - да погребем перото,
с което нижем стихове приятни за ухото,

но и с което дращим формули и тъмни думи,
объркани като писма на светещи куршуми...

VII.

Разбирам, че това са казвани неща и стари -
или пък размисли на роб и на духовен парий.

Но ги повтарям, за да си отваряме очите
и като гледаме към нивата словесна на дедите,

да разчетем добре това, което между редовете
са казали отдавна преди нас големите поети.

Да се завърнеме назад - но не насила,
залепнали в земята с кърваво лепило.

А като ракът, който в своята подводна нива
върви назад и към спасителния бряг отива;

като триона, който стига края и се връща
по своята пътека - все една и съща,

ала облян в смола - усилено работи
и бавно приближава към сърцето на дървото...

VIII.

Носи ме, влак, на свойте рамене железни
като откъсната ръка над пропасти и бездни.

Не се страхувам аз от участта на единака
и знам, когато свършат релсите, какво ме чака.

Макар живота да гърми от моя път на крачка,
не бих натиснал никога внезапната спрачка.

И няма да разсипвам думите си да го хваля,
защото той не бе за мен добрата дойна крава,
а мащеха, която крие сухата си цицка
и ме отвива през нощта, а денем ме навиква...

По важно е за мен сега да не отмина хълма,
от който тръгнах някога с торбица пълна.

И да достигна мястото на оня край божествен,
където спи ковчежето на мойто дество.

Да седна на брега - обратно да тече реката -
и там да чакам ударите слепи на съдбата...

И ако трябва пак да разговарям в рими
и да изстисквам млякото на поетическото виме,

да не летя след думичките - да ги гоня,
а да звъня при удар само - като камертона...

IX.

Но ето че пристигам аз и подир миг ще мина
в тревата, почерняла от словесната машина.

Залязва моята звезда и в облака навлиза -
далече са небесните неща, а земните са близо.

И затова, съдба - богиньо на живота,
сложи сега на кръст кинжала и перото,

вдигни юмрука си - наместо да го криеш,
и прецени - ще галиш ли или ще биеш!
Photo Images Photo Pictures Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com







Борис Христов
=============================

Честен кръст

откъс от поемата на Борих Христов

II.

Дълбоко в мен се утаи на болката вулкана,
клокочи и дими - зарастват спомени и рани.

Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.

Поведе ме единият от тях и стигнали площада,
помаза ме с хвалебствия, а после ме предаде.

И се изгуби като нож в канията на мрака -
по-черен от тревата между релсите на влака.

Така човекът, който яде и се весели до мене,
направи захарта на моя млад живот солена.

Но аз не стрелях по вълка - да не убивам
доброто агънце, което в него се укрива.

А като бедния Адам - в сълзите си нагазил,
извиках: "Гол съм, Господи, не мога да изляза...

Не мога да показвам на тълпата грозните си рани,
защото не обичам да съм обиталище на врани...

Не стигат ли на тоя свят житейските въпроси,
та трябва с тяхното тегло и моето да носи..."

Но жертвата понякога е по-свободна от палача.
И вместо да окайвам участта си и да плача,

затворен в моя дом - света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспи

превърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота...
Free Image Hosting Upload Photos Photo Pics
Photo Images at ImageHousing.com

сряда, 1 септември 2010 г.

ДА УБИЕШ ВРАГА В СЕБЕ СИ

“Хората мислят, че като се счепкват с врага си, ще го победят. Точно обратното – ако искате да извлечете най-доброто от врага си, трябва да се отдръпнете, да се издигнете до по-високо ниво, за да си изградите различен образ за него, който да преобразува първоначалният вреден образ в съзнанието ви. Не може да победите враговете си, като постоянно подхранвате в съзнанието си омразен образ за тях. Така рано или късно те ще ви победят. Не може да победите злите хора с лошотия, както и клеветниците със злословие, завистливите със завист, мразещите с гняв, защото това ще ви постави в същата категория и вие ще се приравните с тях.”
Days Images Days Pictures Photo Sharing
Days Images at ImageHousing.com

Поговорки, мъдрости и цитати !!!

Любовта е като войната-лесно е да се започне, но е трудно да се спре.
Л. Н. Толстой


Когато ти говориш с Бог – това е молитва. А когато Бог говори на теб, това е шизофрения.

Някои хора чуват вътрешните си гласове с голяма яснота и се научават да живеят с това, което са чули. Такива хора полудяват или се превръщат в легенда.



Оскар Уайлд:

В най–добрия случай животът ни подарява една единствена голяма любов и тайната е в това да я пресъздаваме колкото се може по–често.


Човек винаги трябва да бъде влюбен. Ето защо не бива никога да се жени.

Любовта вече не е на мода. Убиха я поетите – те писаха за нея тъй много,
че никой вече не им вярва. Истинската любов страда и мълчи.

От любов се нуждаят не безпогрешните, а грешните.


Кой би могъл да бъде беден , ако е обичан?

Всеки носи у себе си и Рая, и Ада.

Всяка жена е бунтарка, обикновено срещу самата себе си.

Лъжата е чуждата истина.

За да си възвърнеш младостта, е достатъчно да повториш грешките й.

Няма друг порок освен глупостта.

В основата на всички грехове лежи неподчинението.

Своя гении вложих в живота си. В произведенията си вложих само таланта.
___________________________________________________

Да обичаш малко – няма смисъл .Да обичаш много – няма кого.

Винаги си избирай по–голям враг .По лесно се улучва.
Тери Пратчет

Любовта е явление, което съкращава живота на човека, но удължава живота на човечеството.

Мир се нарича кратката почивка между две войни.

По – добре господар в Ада, отколкото слуга в Рая.



Робърт Шекли:

Незнайното плаши, само ако предизвика упорито отхвърляне.

Приятелите могат да ти навредят повече, отколкото враговете дори биха си мечтали.

По-лесно е да опознаеш цялата Вселена, отколкото себе си.

Безопасност: какво суеверие.
Х.Келър

По-лесно е да се обработи плутония, отколкото злото в човешката природа.
А.Айнщайн

Ако убиеш един човек , ставаш убиец. Ако убиеш милиони, ставаш завоевател. Ако убиеш всичко живо, ставаш Бог.


Понякога е по-добре да вярваме, отколкото да знаем.
П.Джеймс

Съдбата е жена, и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.
Н.Макиавели,”Принцът”

В училището на живота последен звънец има, но не и ваканция.

Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.

“Пътеводител на галактическия стопаджия”


Където глупостта е образец, там разумът е безумие.
Гьоте

Умният човек вижда пред себе си неизмеримата област на невъзможното,
а глупакът счита за възможно само това, което е.
Дидро

Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.
А. Дюма - син

Много по-лесно е да станеш умен, отколкото да престанеш да си глупак.
В. О. Ключевски

Има умни, които оглупяват от собствения си ум, и има глупци, които поумняват от чуждата глупост.
В. О. Ключевски

Безумецът се оплаква, че хората не го познават, мъдрецът, че не познава хората.
Конфуций

Живеем в свят, където един глупак създава много глупци , а един мъдрец -
твърде малко мъдри.
Г. Лихтенберг

Разсеяността е последствие на твърде силно мислене или на пълната му липса, следователно имат право да са разсеяни само гениите и кретените.
А. Рубенщайн

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.
Пенчо Славейков

Умния обича да се учи, глупакът да поучава.
А. П. Чехов

Един ден на умния е по-скъп от година на глупака.
Арабска пословица

Тежко на умния между будалите.
Българска пословица

Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно.
В. Г. Белински

В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума не слушай сърцето.
Ал. Балабанов

Малко са увомете, загинали от износване; по-голямата част от тях ръждясват от неупотреба.
Л. Бланки

Не е достатъчно да имаш здрав разум, трябва да умееш да го използваш добре.
Най-разумните хора са способни както на големи пороци,
така и на най-големите добродетели.
Декарт

Разсъдъкът е ясен и чист, затъмнява го бурята, надигаща се от сърцето.
К. Грабе

Ум имай, макар и малко, но свой.
М. Горки

Никой не се харесва на другите, ако има само ум.
Л. Вовнарг


По-добре да бъдеш нещастен с разум, отколкото щастлив без разум.
Епикур

Човекът има три пътя за да постъпва разумно: първия, най-благородния - размишлението, втория, най-лекия - подражанието, третия, най-горчивия - опитът.
Конфуций

Разумът винаги е жертва на измама на сърцето.
Ларошфуко

Искаш ли да бъдеш умен, научи се да питаш разумно, да слушаш внимателно, да отговаряш спокойно и да преставаш да говориш, когато няма повече какво да кажеш.
Й. Лаватер

Който има добра памет, лесно му е да забрави за много неща.
Ст. Лец

Не можеш да разчиташ на човешката памет. За съжаление - също и на забравата.
Ст. Лец

Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.
Паскал

Всички ние плуваме по вълните на океана; разумът ни служи като компас,
а страстите - като вятър, който ни тласка.
А. Поп

Силата на ума се увеличава от упражнения, а не от покой.
А. Поп

Умния човек се избавя от своите пороци, наблюдавайки чуждите.
Публий Сир

Разумът на човека прилича на земното кълбо, което той обитава: половината му е потопена в мрак, а другата половина е осветена.
Робеспиер

Разумът е конник, когото лесно можеш да събориш от коня.
Джонатан Суифт

За умния стига и намек.
Теренций


Не е лесно да убедиш хората да се ползват от разсъдъка вместо от очите си.
Б. Фонтенел


Разумът, оплетен от страстите, ни оказва същата помощ, каквато крилата оказват на птица със завързани крака.
П. Шарон

Човек се цени по ума, а дървото - по възрастта.
Азърбайджанска пословица

Умът е най-лекият товар на път.
Албанска пословица

Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.
Арабска пословица

Да е учено - добро, да е умно - по-добро.
Българска пословица

Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
Българска пословица

Усърдния стремеж да изглеждаш умен пречи да бъдеш умен.
Персийска пословица

Умът прави, главата пати.
Турска пословица

С годините човек губи всичко: младост, красота, здраве, честолюбиви пориви -
само глупостта никога не напуска хората.
Ариосто

Глупците в света са повече от мошениците, иначе мошениците не би имало
от какво да живеят.
С. Батлър

Няма нищо по-опасно от глупака, който се опитва да играе ролята на умен.
Гьоте

Лекомислието гледа леко на сериозните неща и сериозно на безсмислените.
Ж. Даламбер

Глупак, който съзнава, че е глупак, вече не е глупак.
Достоевски

Всяка глупава постъпка носи в себе си камшик за гърба на своя виновник.
В. О. Ключевски

Упорството е форма на глупостта.
Я. Б. Княжин

Ако нямаш глупави мисли, няма да имаш и глупави постъпки.
Конфуций

Колко често хората използват своя ум за вършене на глупости!
Ларошфуко

Няма нищо по-глупаво от желанието да бъдеш винаги по-умен от всички.
Ларошфуко

Глупостта никога не прекрачва границата. Където стъпи, там и територията й.
Ст. Лец

Против глупостта няма закони.
Р. Ролан

Не може върху основата на глупостта да се издигне сградата на ума.
Сервантес

Начетения дръвник е най-досадната разновидност на глупака.
Дж. Тейлър

Глупците не ги поливат, те растат сами.
Т. Фулер

Всеки има право да бъде глупав.
Хайне

Кой не би пожелал негодникът да бъде мързелив, а глупакът мълчалив.
Шамфор

Има отлично облечени глупци, има и нагиздени глупости.
Шамфор

Трябва да умеем да правим тези глупости, които изисква от нас нашата природа.
Шамфор

Хората слушат не този, който е по умен от другите, а този който говори по-силно.
Шекспир

Природата никога не прави грешки: ако ражда глупаци, значи желае това.
Х. Шоу

Учен глупак е този, който е прочел за всичко на света и просто е запомнил прочетеното.
Х. Шоу

Забранете нещо на глупака, и той непременно ще го направи.
Английска пословица

Дай на глупавия хиляда акъла, нему винаги ще му хареса само неговия.
Арабска пословица

Лекотата на ума е тежест за краката.
Арменска пословица

Глава има, ама в главата няма.
Българска пословица

Пази се от среща с глупак, ако улицата е тясна.
Испанска пословица

Възрастта не предпазва от глупост.
Немска пословица

Когато магарето се чувства много добре, то отива да танцува върху леда.
Немска пословица


Когато изпратиш девет глупака да изпълнят поръчката ти,
рискуваш да станеш десети.
Суахили пословица

Ако си се родил глупак, всяко лечение е безполезно.
Фламандска пословица

Глупавата кокошка се омъжва за котарак.
Хауса пословица

Няма по-опасен враг от глупака.
Японска пословица