неделя, 31 октомври 2010 г.

ЩЕ ПРОДЪЛЖА

Ще продължа да раждам Светлина,

макар да стават времената трудни.

Ще ме връхлитат завист и злина,

родени от сърца безумно блудни.



Ще ме спохождат хиляди лъжи,

готови да се лепнат, като храчки.

Над мене лешоядът ще кръжи,

а името ми ще проклинат врачки.



Ще продължа да раждам Светлина

във царството на бухали и врани.

Ще бъда смут за тяхната вина.

Ще бъда трън за съвести пияни.



Със слово ще блестя над тъмен враг

и в Бога запечатан ще остана.

Че гони Светлината всеки мрак,

а мракът черен никак я не схвана.



И чак когато беззаконен трон

от свойта висота се сгромоляса,

пред Бог ще коленича във поклон

и Неговият Дух ще превъзнасям.



Ще продължа да раждам Светлина.

Ела и ти, приятел! Освети се!

Сред царството на завист и злина

разпръсквай блясък, като нежен бисер!

ЯСЕН ВЕДРИН
Upload Photos View Photos Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

Вървя по острието на живота

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Селвер
Free Pics Free Image Hosting Photo Pictures
Photo Images at ImageHousing.com

Думи

ДУМАТА

Дума нежност, дума убиец -
проекция на ума.
Дума рушене, дума градене -
съхранила мига.

С кръв напоена, сълза изсушена -
срутила хищни прегради.
С лазерна сила е приютила
радост, суетност, наслади.

Дума отсъствие, дума присъствие -
отчаяние и надежда.
към глъбините, към висините -
необратимо повежда.

Дума приятелство, дума предателство,
дума добра или лоша;
Дума напътствие, дума пристрастие,
дума, захвърлена в коша.

Дума отхвърляне, дума приемане,
дума дошла не навреме.
Дума прикритие, дума откритие,
дума отхвърлила бреме.

Дума съмнение, дума доверие -
раздадено и умножено.
Дума презрение, дума прозрение -
сила за ново горене.
Стефка Стойчева
Collage Images Free Image Hosting Funny Pics
Collage Images at ImageHousing.com

вторник, 26 октомври 2010 г.

Другите

Те ще минат през живота ти като полъх,
разхлаждащ влажното ти чело,
но аз ще съм Въздухът, който дишаш!
Те ще са капчици роса и пръски от вълна
в знойната жега,
но аз ще съм живата Вода, която пиеш!
Те ща са искрици в тъмната нощ,
но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее!
Те ща са прах, носен от вятъра,
но аз ще съм Земята, по която стъпваш,
в която са се вкопчили дълбоко корените ти
и от която пиеш живителни сокове!
В замяна искам само да знам, че го знаеш!
Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Всички други са... бездомници!

Мадлен Алгафари
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

Омар Кадди

През рамо

гледам на света, в жените влюбен -

в онези, заради които се върти Вселената,

в онези, заради които мъжете

погледите си окачват по огледалата;

заради тях сезоните се сменят

и срещите задъхват се по пътищата,

а паметта разлиства се във гробницата на забравата;

онези, заради които животът по е поносим,

мъжете по-нетърпеливи.

Обичам всички тях

черешова градина е сърцето ми

с орляк врабчета,


търсещи на майка ми лицето

в лицата на берачките.

Обичам ги – една снага незряща,

принудена от раните зеници да отвори,

научена от нощите във мрака да се взира.



През рамо

гледам на света със съзерцание

в зори над шатрата му се разсейва дрямката,

във залезното езеро се гмурва слънце,

препасани с мъгла са планините,

звезди намигат на самотни и на влюбени,

по нивите пристъпя сънно пладне,

нектар жуженето преследва,

маслините – обути в свойте сенки,

а боси палмите се крият в сенките на негата;

луната доизгражда своята любов,

земята е дихание, което излъчва диви аромати.





* * *



През рамо

гледам на света зад мене:

той е костенурка – няма да ме изпревари,

ала гроб е той и ме преследва;

кал над стъпките ми ще натегне

и почудата ми ще угасне,

раменете ще се уморят, ще се прегърбят,

ще накацат върху тях ятата на годините,

изведнъж светът ще ме познае

и ще се превърна в цвете върху гроб,

Free Pics Photo Pics Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com


което на странниците своя дъх даря

ЗЕМЯ И НЕБЕ

Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден,
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден,
да чува в нежностите къси,
в делата,в болката дошла
не удрите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди
над себе си непокорени
да дири винаги звезди,
да ги достига и когато
до тях е стигнал,да скърби,
пак взрян в небето непознато
и смъртоностно може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе
дори в пръстта и на колене
да има пак едно небе,
небе да има и тогава,
когато няма и очи,
сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.
Веселин Ханчев
Background Pictures Background Pics Funny Pics
Background Images at ImageHousing.com

Миражи

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев
Upload Photos Men Pics Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

събота, 23 октомври 2010 г.

Жив

Жив съм

Нажежено е до бяло
всичко в мен.
Жив съм.
Падам и крещя от болка.
Жив съм.
Не от болестта боли.
Боли ме, че съм повален.

Жив съм.

Като тетива треперя цял.
Жив съм.
Цял горя и в треска викам.
Жив съм.
Не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

Жив съм.

Хора, спрелите минути ме болят.
Жив съм.
По загубените пътища крещя.
Жив съм.
Хора, искам рождества,
не искам смърт.

Жив съм.

В мен крещи недороден света.
Жив съм.
Мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
Жив съм.
Хора,
чуйте диагнозата на болестта:

жив съм!

[по загубените пътища крещя.

в мен крещи недороден света.]

Веселин Ханчев
Free Pics Free Image Hosting Upload Photos
Men Images at ImageHousing.com

аз

Аз съм приеман и отричан!

Аз съм мразен и обичан!

Аз съм нежен, но и груб!

В мен искрите само пламват и изгасват,

във пожар те не прерастват...!





Аз не искам, само получавам!

Аз не моля и не се предавам!

Аз заставам смел срещу врага!

Никой няма власт над мен,

аз съм сам и прероден!





Аз прощавам, но и не забравям!

Аз наказвам и не обяснявам!

Аз обичам даже да боли!

Аз съм такъв какъвто съм,

никой не ще ме промени!



В.Иванов
Men Images Free Pics View Photos
Men Images at ImageHousing.com

петък, 22 октомври 2010 г.

Къща

Къща съм. На път. Извън кадастър.
В безпорядъка на намеренията.
Съградена в мимолетна несъзнатост.
От каприза на материята.

Със прозорци, обуздани в рамки,
проходни акорди на копнежите;
раздробени на парчета чакане
в разпиляната симфония на времето.

Къща съм, затворила сумрака,
в часовете - късни за доверие.
Част от мен седи на прага...
Другата - вратата заковава.
(Дакота)
View Photos Photo Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

А смехът ми е нужен

Ако можех да взема назаем
щипка младост, порция смях,
ако можех да се върна,
поне с десетина години назад.
Ако можех да взема
чифт неуморени криле
да политна нагоре,
както някога като
гордо и смело орле.
Ако можех да отпия със шепи
от въздуха чист,
да ме погалят тревите
със своя ран благослов,
да повярвам в мечтите,
да повярвам, че има любов.
А смехът ми е нужен
точно днес, точно сега,
този грип не е теменужен,
пак е студ и задушлива мъгла.
от нета
Men Pictures View Photos Photo Sharing
Men Images at ImageHousing.com

неделя, 17 октомври 2010 г.

РАЗЛИЧЕН

Вие сигурно мислите, че с очи съм създаден
и отдавна се будя, затанцувал с посоките.
Не узнахте, че всичките дни са продадени,
а онези, щастливите,
са в небето - високо.

Вие сигурно вярвате, че когато обичам,
съм отдаден на някого, а след него ме няма.
Но грешите, аз всъщност съм много различен
и когато обичам,
обичам за двама.

А когато тъгувам, съм тъжен самичък.
Нямам нужда и други да ми ходят по раните.
Аз съм просто създаден да бъда различен.
Не търсете човека.
Той се даде на враните...

http://karandash.blog.bg/poezia/2010/04/27/razlichen.535307 ...

Angel Images Upload Photos Angel Pics
Angel Images at ImageHousing.com

ОБЕЩАВАМ НА СЕБЕ СИ

Да бъда толкова силен, че нищо да не наруши моя душевен мир.
Да говоря за здраве, щастие и благоденствие с всеки човек, който срещна.
Да направя така, че всички мой приятели да усещат, че има нещо безценно в тях.
Да гледам от слънчевата страна на всичко и да осъществя своя оптимизъм.
Да мисля само за най-доброто, да работя само за най-доброто и да очаквам само
най-доброто.
Да бъда във възторг от успехите на другите, както съм от собствените ми.
Да забравя грешките от миналото и да се съсредоточа върху великите постижения
в
бъдещето.
Да имам винаги ведро изражение и да подарявам усмивка на всяко живо същество,
което срещна.
Да посвещавам повече време за личното ми развитие, така че да не ми остава
време да критикувам останалите.
Да бъда великодушен към притесненията, благороден към гнева, твърде силен за
страха и твърде щастлив за да позволя наличието на проблеми.
Да имам високо мнение за себе си и да обявявам този факт пред света не с думи,
а чрез велики дела.
Да живея с мисълта, че целият свят е на моя страна, докато аз съм верен на
най-доброто, което е в мен.

от Нета ...
Angel Images Angel Pics Photo Sharing
Angel Images at ImageHousing.com

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само
предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега
знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш
някого,
ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло
времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това
"признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и
изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес
наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се
намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния
момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе
си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време
и
да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи
щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни
усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това
"простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда
на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу
и
ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на
здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе
си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този
момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се
безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва
всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това
"реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и
от
това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми
стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на
сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род
проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния
сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Моите демони

Моите демони...... Те идват нощем.
През деня да припарят не смеят.
Но се пробват те - още и още.
И опитват да ме завладеят.
Моите демони са черни и сиви.
Но ги гоня със светли идеи.
През деня те са плахи, страхливи.
Ала нощем са доста по-смели.
Моите бесове са нервни и луди.
Ала триковете им ще ги изтрая.
Моите бесове нощем се будят -
но аз утре ще ги обуздая.
От дома им удобен ги прокудих.
И се скитат сега, без да мигнат.
Те опитват да се върнат - но чудно! -
вътре в мен не могат да стигнат.
Моите бесове - са те отпечатък -
който в мен е оставила тъмата.
Всъщност те са навярно остатък
от смъртта - и от войната.
Моите демони упорити са - зная.
Ала моето дело е право.
Знайте това - ще воювам докрая -
но не мисля да се предавам.
Моите бесове понякога са злобни.
Ала искам покой във душата.
Знам - нощес те пак ще се пробват....
Но вървя аз - към Светлината.
автор: Веселин ...
Free Pics View Photos Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Молитва на Св. Франциск от Асизи

Господи, направи ме инструмент на Твоя покой;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
Амин.
Men Pictures Photo Sharing Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

Отвъд

Лилави ириси в очите ми цъфтят
и ветровито анемоните въздъхват,
а аз вървя по стръмен горски път,
където даже и животните не стъпват.
Вековни мури извисяват там стебла
пробождайки без жалост небесата
и плисва дъжд в смълчаната гора,
но аз не спирам.Тегли ме нататък-
отвъд пространството познато на ума,
отвъд пътеките утъпкани ,широки,-
в една убийствено красива тишина
стаила отговорите на всичките въпроси,
които някой ,някога си е задал...
Отвъд аз нямам нуждата от смисъл.
Духът ми помни колко трудно е вървял
по този път –на изпитания орисан,
но въпреки това пристъпва бос
и мачка тръните на грозната реалност.
Не съществува в мене дявол или Бог-
река съм - вливаща се в океан от изначалност.
от нета
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Утринна молитва

Ти,който си някъде Там-
в усмивката на слънцето,
в шепота на листата ,
в полъха на вятъра...
Ти,който ме даряваш с усещането,че знам
всички тайни скрити в душата ми...
...Бъди до мен и ми помогни
да изживея този прекрасен ден
по възможно най-красивия начин.
Изпълни сърцето ми
с разбиране и топлота
и ми дай сили
да превърна облаците в цветя,
които да пръсна в душите
на всички хора по земята.
Ти ,който подклаждаш огъня в сърцата
и даваш смисъл на нещата-
дари ме със смелостта да бъда различна,
изгори съмнението с усмивка
и не спирай да ми напомняш,
че съм родена за едно-
за да обичам!!!
от нета
Icon Pictures Icon Pics Funny Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Цвят и смисъл

Когато си далече ми е тъжно
и всеки дъжд ми идва по поръчка.
Крилата си размахвам, но е трудно
да продължа без нито миг да се обръщам
към спомените оцветени с обичта ни,
преливащи в искрящото ни бъдеще...
Когато си далече плачат думите,
а истините си остават все несбъднати.
Мълчанията дъвчат самотата ми.
В празен свят меланхолично се оглеждам.
С илюзии се хранят сетивата ми.
Последна с мен остава пак надеждата
и миг преди сърцето да се пръсне,
преляло от безумната ти липса-
душата ти при моята се връща.
Животът придобива цвят и смисъл
от нета
Free Image Hosting View Photos Icon Pics
Icon Images at ImageHousing.com

Неделно откровение

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го!Обичам го такъв-
непретенциозен,тих,неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз
играещ си в косата на момиче.

Целувам го...- по тишината,по деня,
по устните му-храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря,че ти си аз...и вярваш в мене !!!"
от нета
Icon Pictures View Photos Photo Sharing
Icon Images at ImageHousing.com

вторник, 12 октомври 2010 г.

Критикувай ме още още.............

Светът се е втурнал като луд да се самоусъвършенства.

Полудял е да се бори да е по-добър. Всъщност, не светът като такъв, а отделните индивиди в него.

Всеки е тръгнал да спортува, да работи по 30 часа на ден, да катери някаква професионална стълба, да изкарва повече пари, за да живее все по-добре. И не само…

На мода е да преодоляваш човешките и природните дадености. Всички искат на 50 да изглеждат като на 35, а на 60 – като на 25, телата им да са бързи, силни, едрогърди и лишени от този враг на планетата наречен подкожна мазнина.

Всичко живо бори речни бързеи, виси от някъде с главата надолу, потапя се там където не му е мястото. Ако му беше там мястото природата щеше да му е дала криле, а тя не е, нали така?

Разбира се, в самия стремеж към по-добро няма лошо – той е родил демокрацията, равните човешки права, плурализма. Няма лошо и в стремежа да преодолеем привидните ограничения – заради него летим със самолет, например.

Лошото е когато стремежът към съвършенство е патологичен, а повярвайте ми, той е станал такъв. Страшно е и когато светът се върти около патологичен стремеж към нечовешко. И когато всеки си мисли, че може и има право да го изисква от другите.

Всеки има изисквания към нас. Родителите – да сме отличници, да сме прилежни, да сме отговорни, да вдигнем сватба с някой дето не пуши, не пие, не ходи по жени и се прибира от работа в 18:30.

Гаджетата ни искат да сме представителни и добри аксесоари за пред приятелите им. Искат да си мълчим, когато трябва и да викаме от кеф, пак само когато трябва. Искат да не им досаждаме и да харесваме хобитата им.

Приятелите ни искат да харесваме гаджетата им, нищо че те не ни харесват. Всеки иска нещо, всеки има някаква критика, всеки ни поставя летва и повечето хора я вдигат все по-високо и по-високо.

Най-интересното е, че всеки е подложен на същото от останалите, но все пак го иска и от теб. Всеки ти търси кусури. Само кучето ти те обича такъв, какъв си.

Хубаво е да се усъвършенстваме, да искаме да се променяме към по-добро и да си дялкаме треските за дялкане. Обаче сега сложете ръка на сърцето и признайте – не ви писва!? Не ви ли писва, колкото и да се стараете винаги да има някой недоволен? Винаги да има някой, който да иска все повече и повече от вас?

Винаги да има някой, който да ви критикува? Винаги да има някой, на който нещо у вас да не му харесва. Писва. И в един момент ти се иска просто да метнеш едно звучно "Fuck You All", да се самопотупаш по рамото и да спреш да се вълнуваш от нивото на съвършенство, което си достигнал и от чуждите мнения за теб.

И възниква един много основен въпрос: Трябва ли да променяме себе си, само защото някой има критика за нещо? Трябва ли да променяме себе си, само за да задържим хората около нас?

Да, постепенно губим хора, защото някой не харесва нещо, което си, което правиш, което те радва. Това означава ли, че трябва да променяме себе си и живота, който водим? Изборът да сме сами или да сме себе си ли е?

А иначе, скъпи мои, светът е несъвършен, face it! Пълен е с бирени кореми и целулит, с малки пишки и малки цици, с мързел. Но най-препълнен е с комплекси.

И ако всичко, което те интересува е размерът на нечий задник, си или тъп, или повърхностен или и двете. Съвършените хора са на едно друго място, ама аз лично не искам скоро да ходя там.

А и не мисля, че ще ме пуснат – твърде несъвършена съм. Ако на някой това не му харесва, може спокойно да го ду*а, най-възпитано казано.

От: Събина Панайотова
Men Pictures Men Pics Photo Sharing
Men Images at ImageHousing.com

Колко струва

Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Колко струва една усмивка, която в сърцето

остава?
Колко струва едно палто, което да те пази от студа?
Колко струва една мечта, която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила, с които да виждаш

реално?
Колко струва едно лице, което да ти пасва

идеално?
Колко струват едни обувки, с които от себе си да

избягаш?
Колко струва едно сърце?…
…Зависи…Ти колко даваш?
Heart Images Free Image Hosting Photo Sharing
Heart Images at ImageHousing.com