вторник, 28 декември 2010 г.

ВРАБЧЕТА

Не ми повтаряй колко сме пораснали.

Спомни си - бяхме някога врабчета.

Готови да кълвем мечти по масите

и да хвърчим със празни портмонета.



Животът оцвети ни бързо в сивото

и ние бяхме с перушини сиви.

Цвърчахме живи. Търсехме красивото

и пак си бяхме истински щастливи.



Във зимен студ треперехме по жиците,

прелитахме под чуждите навеси.

И пак с надежда виждахме трошиците

и въздухът кънтеше с наши песни.



Не ми повтаряй колко сме пораснали.

Остава си врабче душата синя.

Наместо туй дари ме с малко щастие -

крило простри над мойта перушина!



И нека с теб си бъдеме хвъркати.

С промяната едва ли бихме свикнали.

Но по-добре - мечтатели чудати,

човеци, от любов изчуруликали.
от нета
View Photos Pet Pics Funny Pics
See more pet images here!

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК

Ще потегля със влака на моите тревоги

и по всичките гари ще спра.

Ще събирам сълзи и усмивки от огън.

Бели рози и птичи пера.



Ще поседна на дървени пейки в чакалните

и със поглед ще търся следи.

Най-красивите мигове. Най-нереалните.

Два билета. Море и звезди.



Ще поспра в кафенетата с маси олющени.

Ще поръчам горчиво кафе.

Ще разходя нозете по перони опушени

да си спомня лица, гласове.



Да си спомня, че всяко красиво сбогуване

бе надежда за връщане пак.

Да призная, че всяко съдбовно пътуване

има смисъл с последния влак.



А последният - влакът на моите тревоги -

глухо тътне и тъжно тръби.

Колко много любови ми махат за сбогом.

В други влакове. С други съдби.
от нета
Free Pics Icon Pics Funny Pics
See more icon images here!

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Ангелски сълзи

След много опити да стана свят,
попаднах в плен на бурните ти страсти.
Животът ми - ту беден, ту богат
подмяташе душата ми невзрачна.
Игри и маски, огнени слова,
приятелства,пораждащи раздели ...
Сямнения след пареща лъжа,
недостижими, бляскави химери.
Но всяка нощ във моя сън,
аз чувах, някой тихо плаче.
Отекваха сълзите като звън,
по-чисти от сълзите на сираче.
Всяка нощ една ръка,
протяга се да ме докосне
и гали ме докато спя,
и топли мойте зимни нощи.
А после нечий уста
целуват спящото ми тяло,
но сълзите на сутринта,
по мене парещи остават.
Реших веднъж да не заспя,
да чакам и да се преструвам,
с едничка цел-да разбра,
коя във моя сън тъгува.
Не мина се дори час,
аз чух как няой приближава,
потънала в сълзи и плач,
отново тя до мен застана.
Погледнах, светъл силует,
лице сияещо от младост,
държеше мъничък букет
от хризантеми и тинтяви.
Погали ме и ме целуна,
а после тихо промъви:
"Дойдох със теб да се сбогувам,
ще си отида призори."
Аз бях смутен и изненадан,
останах като поразен.
Как някой, който не познавам
ще се сбогува тъй със мен?
"Кажи защо в съня ми идваш?",
неловко някак възразих.
"Коя си ти че се събуждам,
умит от твоите сълзи?"
Тогава тя ми се усмихна.
"Ти си човек, не би разбрал.
Но ще ти кажа свойта тайна,
за да ме помниш след това...
До теб аз бях и нощ и ден,
за теб дойдох аз на света.
Когато беше тъй сломен,
ти давах своите крила.
При теб аз винаги се връщах,
не те оставях нито миг.
Сърцето ти бе моя къща,
душата ти бе моя лик.
А ти се промени тогава
и тръгна бавно към смъртта
с високо вдигната глава.
Но даде ми се дар последен,
вземи от мене тез цветя,
и любовта ми ненагледна,
ще разбереш на сутринта."
Тъй нежни бяха тези думи,
изпълнени със светлина,
докоснаха се до душата ми,
разбиха моята стена.
"Прости ми рекох,
знам, разбирам,
но аз не искам да умирам,
а ще отнемеш ли насила,
живот "над който казваш"бдя"?"
Изплашен силно, изненадан,
по малкко влюбен и смутен,
поисках бързо да избягам
и да живея унизен.
Но тя докосна ме тогава
и мигом сякаш осъзнах,
че любовта не ни оставя
и в най-сетния ни смъртен час.
"Не съм дошла да те накaзвам,
вземи прощалният букет
и знай, че даде ми се право
аз да загина вместо теб.
Пази се сам, не се предавай,
бъди добър и справедлив
и само тъй ще опрадаеш,
това, с което те дарих.
И хиляди корави буци
заседнаха в две гърла.
Не зная после как се случи,
но любих я до сутринта.
Събудих се щастлив и весел,
с усмивка даже на уста,
но изведнъж видях потресен
в леглото си букет цветя.
Провикнах се до смърт изплашен:
"О,господи,какво направих?"
Но тъжно стаята ухаеше ...
на хризантеми и тинтяви .
от нета
Free Pics View Photos Funny Pics
See more icon images here!

не сега

"Не,сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня желязна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш,и ето -
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва.Но в твоя бележник
вместо нежни парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв.-
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило,ти писал си кръв.

Не,сега не отива поезия
и да искаш не мож я изпя."
от нета
Free Pics View Photos Funny Pics
See more icon images here!

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Моят живот

Шопенхауер

Моят живот не ми донесе нищо, но ми спести много.
Една дума в повече разрушава целия смисъл.
Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоцения придобед опит.
Великите духове са като орлите-гнездят на високо и в усамотение.
Книгите са като огледала.Ако в тях се взира магаре, не може да се очаква, че в отсрещния взор ще е ангел.
Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.
Сънят е заем взет от смъртта за подръжка на живота.
Животът никога не е хубав, хубави са само образите от живота.
Всичко прекрасно съзрява бавно.
Ако бог е създал света, не бих желал да съм бог-страданието на света би разбило сърцето ми.
Раждането и смъртта принадлежат еднакво към живота.
Прекрасното, е само изключение-случайност между милиони други.
Погледнат откъм началото на пътя, живота ни изглежда безкраен, а от към края-твърде кратък.
От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.
Любовта към живота е всъщност само страх от смъртта.
Единственото постоянно нещо е промяната.
Всяка биография е патография.
Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.
За да нямаш врагове, грижливо прикривай превъзходството си.
Обикновения човек е серийно изделие на природата.
Славата трябва да се извоюва, а честта просто не бива да се губи.
Хвалбата с нещо е самопризнание, че не го притежаваш.
Човек може да прави каквото си иска, но не и да иска каквото си иска.
За да не бъдем нещастни, най-сигурния път е да не търсим много щастие.
Удоволствието, това е свободата от страданието.
На младини виждаме пред себе си дълго бъдеще, а на старини-дълго минало.
Първата половина от живота е неудовлетворен копнеж по щастието, а на втората-страх от нещастието.
Първите четирийсет години съставят текста, а следващите коментара към него.
Самотата е жребият на всички духовно извисени люде.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Оня влак

Така ме привлича оня влак !
Онзи, дето кара в посоката на мислите ми .
И трака в ритъма на сърцето !
Привличат ме релсите,
на които ще положа душата
и ще я закача за невидими жици в небето !
Ще си купя билет в посоката му !
На първата гара, ще сляза и
ще се влюбя в първия срещнат,
когото харесам.
Вечерта ще затворя очи в ръцете му
и ще си помълчим дълго и искрено
за живота и за думите, дето не сме казвали.
И когато сутринта се събудя, и видя, че
неговите очи не приличат на твоите,
и ръката му, отпусната изпод рамото - не е твоята,
ще затворя очи и ще му кажа, че -
Така ме привлича оня влак!
от нета

Без отговор

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания….
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ….
Но отговор няма.
Станка Пенчева

Ако

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени -
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите - като на откриване -
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.

На ДОБРОМИР ТОНЕВ

наричате ме,нооооооооооооооооооо

На стената на катедралата в град Любек, Германия, е написано:

“Християнино, нашият Господ ни казва:

“Наричате Ме Учител, но не Ме питате;
наричате Ме Светлина, но не Ме гледате;
наричате Ме Път, но не Ме следвате;
наричате Ме Живот, но не Ме желаете;
наричате Ме мъдър, но не Ме слушате;
наричате Ме благ, но не Ме обичате;
наричате Ме богат, но не Ме молите;
наричате Ме вечен, но не Ме търсите;
наричате Ме скъп, но не Ми служите;
наричате Ме милосърден, но не Ми се доверявате;
наричате Ме всемогъщ, но не Ме почитате.

Не Ме упреквайте, ако ви осъдя!”

Седем дни

Седем дни са пред мен...
Като седем куршума.
Подредени добре
пред невинния спусък.

Седем дни са пред мен...
Само шест са на зара.
А до седмия ден
някой ще ме закара.

Седем дни са пред мен...
Като седем пътеки.
По едната вървя,
другите са по-леки.

Седем дни са пред мен...
Седем виещи вълци.
Шест от тях повалих -
седмият в мен възкръсна.

Седем дни са пред мен...
Седем огнени стълба.
Шест от тях повалих,
а на седмия се завързах.

Седем дни са пред мен...
Като седем юмрука.
Пет от тях са пред мен.
Двата стискам. Наслука!

от Михаил Белчев
*******************

Ей хора, май е наистина така

Хорас Джексън Браун

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света.

Ако на оградата видиш костенурка, спомни си, че някой й е помогнал да се качи там.

Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти, значи не си се усмихвал достатъчно.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.

Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.

Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!

Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.

Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?

Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.

Докато можеш да изкарваш насъщния си, помни, че трябва да отделяш парче от него за онези, които нямат това щастие.

За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.

За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.

Затаената обида е като бримка на чорап — само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.

Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.

Какво предпочиташ — да си винаги прав или — щастлив?

Като съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предразсъдъци.

Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.

Когато нямаш да кажеш нищо важно или интересно, не позволявай никому да те убеди да го сториш.

Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.

Когато си търсиш белята, обикновено я намираш.

Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.

Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?

Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.

Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.

Късметът помага на усърдните, не на мечтателите.

Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.

Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.

Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение помисли за нещата, които не искаме и те наистина ни се случват.

Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.

Никога не съм виждал усмихнато лице, което да не е красиво.

Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.

Няма нужда да гледаш надалеч, за да зърнеш някакво чудо. Какво по-необикновено от гъсеницата, която се превръща в пеперуда, жълтъкът — в пиле, жълъдът — в могъщ дъб?

Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.

Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Побеждавай враговете си не със сила, а като им прощаваш.

По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.

Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.

Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.

Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.

Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.

Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.

Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.

Успехът в бизнеса е като карането на колело. Ако престанеш да се движиш, падаш на земята.

Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.

Хвали пред всички. Упреквай насаме.

Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг.

Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.

Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.

Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност.

Щом си изкачил билото, увеличи скоростта.

събота, 4 декември 2010 г.

Ако

Ако започне да ви стига времето,
ако сънят започне да ви стига
и даже парите...
Ако започнете да разбирате, че очевидните истини са само напреднала
бременност,
от която
се раждат лъжите,
че никоя линия не е по-права от тази,
която затваря кръга,
че вероятността да се удавите
е еднаква в морето и на брега...
Ако започнете да познавате
какъв ще бъде денят
по болките в своето тяло.
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Не мислете,
че сте помъдряли.
Напротив.
Старостта ви ухажва
с най-баналните си анекдоти.

Борис Пасков

сряда, 1 декември 2010 г.

Добър избор

Признавам си -
бях небрежен приятел.
Ала добре си подбирах
враговете.
В сравнение с тях сега изглеждам
свръхчестен, красив и даже синеок.
Тяхната ярка посредственост
осветява
моите дребни таланти.
В сравнение с тях
продължавам да бъда
любимец на квартала,
почти роднина на Шекспир,
мечта за всяка домакиня.
Боже мой!
Все те бълват глупостите,
които аз премълчавам,
все те затъват сладко в далаверите,
които аз не смея да започна...
Всъщност
моите чудесни врагове
са второто ми Аз.

А първото ми Аз
презрително ме гледа
и постепенно се превръща
в мой враг.
Г.Константинов
Angel Images Angel Pictures Funny Pics
Angel Images at ImageHousing.com