сряда, 13 юли 2011 г.

Навярно

Навярно мога

да надяна най-широката усмивка

и театрално да закърша пръсти –

с’ест ла жие!

Не искам.

Криво-ляво се усмихвам истински,

и затова човешко е да кажа простичко,

че ме боли.

Да, много поздрави на думите.

Не ми е до поезия,

та без да се замисля

бих прегазила натруфените правила.

Познавам се

и няма начин да осъмна със амнезия,

да яхна куц Пегас,

преял от тучно извисена суета...



И да закретам настървено по нагорното.



Бездарна слабост и дежурна овча глупост.

Може би.



Човеци много, напаст!

А на мен ми липсват Хората...

Боли ме. По човешки прозаично.

Ц’ест ла жие...



автор: алфа_ц

Image Upload

Image Upload
Quotes and Quotations
Baby Names

сряда, 29 юни 2011 г.

дар

Няма зло на този свят,
което да не носи благодат
или добро, което да не крие
вреда, щом зле прилагаме го ние.
Порок е дарът, впрегнат в зла посока.
Добре насочен, става дар, порокът

Шекспир
Image Upload





Image Upload
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings

ОСОБЕНИЯТ ДЕФЕКТ

Премеждието, наречено живот
делнични записки
Георги Константинов

Дано не обидя някой чувствителен сънародник, ала имам сериозни основания да
считам, че почти всички ние, вкупом и поотделно, страдаме от особен нашенски
дефект... Нещо като недовършеност на общия ни портрет. Нещо като недоправеност
на личността.

Често ни мъчи разминаването между добро намерение и реално действие, между
сладко изречено и лошо сторено, между висока претенция и нисък резултат. А
някои нашенци направо ни шашват с комбинация от големи лафове и още по-големи
гафове; обикновено грандоманското им самочувствие е съчетано с тъмен комплекс
за малоценност...

Тази нашенска недовършеност пречи да се даде завършена формулировка на дефекта.
Ала даже случайните примери, отскубнати оттук-оттам, подсказват, че дефектът не
е случаен...

Да имаш сила за скок, но да казваш „хоп!“, преди да си скочил. Да видиш добрите
пътища, след като се е обърнала колата. Да знаеш и две, и двеста, но все да
впрягаш каруцата пред коня. Да си скъп на чуждите трици и евтин - на своето
брашно. Да се родиш с някакъв талант, но да го използваш предимно в пречене на
другите. Да обичаш човещината и да мразиш съседа. Да си продадеш единствените
гащи, за да си купиш нова (европейска) шапка. Да тръгнеш гордо към Европа и
най-неочаквано - дори за теб самия - да стигнеш до просия...

Както някои се досещат - не е довършен, а и най-добронамерено е съкратен
дългият списък на нашенските абсурди. Особено ясно личат такива вътрешни
противоречия в характера ни, когато придобият конкретен образ при конкретни
обстоятелства...

Майсторът-строител е безработен, а майсторът-грабител се задъхва от работа.

Вчерашни тройкаджии внезапно стават милионери, а техните бивши учители се
свиват от глад.

Талантлив цигулар свири в подлеза, а в концертната зала се провежда конкурс за
най-оскъдно облекло.

Политиците правят шоу, шоумените - политика, икономическият растеж е нереален,
ракията е менте, но бележките за неплатени сметки са истински...

Какво ли не е било, божичко, какво ли не е било!

Продавахме на безценица фабрики и заводи, за да си купим нов държавен имидж.
Възторжено подарявахме новия си имидж, за да заемем незавидно място във втория
европейски ешелон. През нашите райски градини минаха булдозери, та на столичния
пазар да се продават сега турско грозде и канадски ябълки.

Републиката ни се управляваше от цар по рождение, президентът ни е социално
ангажиран с обещания към бедни и богати, народът еднакво ненавижда и
тоталитаризма, и демокрацията, а държавата ни прави десен завой с ляво
намигане... Добре все пак, че поне свещенослужителите от двата синода
престанаха да си скубят брадите пред Божия храм.

Пуста недоправеност! Каквото и да си говорим - всичко, което ни се случва сега,
дължим най-вече на нея.

Възпятият вятър на промяната духаше в платната ни, но юнашката битка за
кормилото между недоправени политици все ни отклоняваше от правилната посока...
Пък и правилната посока, ние българите, все налучквахме посредством множество
грешни опити: щом това е грешно, значи там сигурно има късмет...

Казват, че грешките донасят неповторим житейски опит: който е парен от каша,
духа и кисело мляко. Ала нашата недоправеност ни кара да повтаряме и потретваме
грешките си... Ако човек наистина се учи от своите грешки, то българинът би
трябвало да е вече професор по грешкология...

Ала добре знаем, че не е.
Image Upload





Image Upload
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings

Ти приятелю

Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите. Върви!
На добър час! Помни какво ти казах!

Шекспир, "Хамлет"
Free Image Hosting





Free Image Hosting
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings

четвъртък, 23 юни 2011 г.

В небето на една балада

Защото се обичахме езически
невинността оставаше в телата ни.
И нямаше въпроси, и не питахме
за хоризонт, вини и за оттатък.

Една поляна за любов ни стигаше.
И китка горски ягоди, набрани
от седмото небе, където скитахме.
В червеното им не съзряхме рани.

А после ни покръстиха. В каквото,
в където, в както... Беше необятно.
Сред мръкналите цветове на рошкова
гнездеше болна от вина луната.

И хапеха със подлост на хиени
довчера безвъпросни очевидности.
Но щастието не си води дневник.
И не играе себе си сценично.

Поляна и небе са му еднакви.
Различни ли са - вече са ограда.

И пръснати необратимо ягоди
кървят в небето на една балада.

автор: musketar
Image Hosting





Image Hosting
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings

събота, 18 юни 2011 г.

Ние

Ние – самотни спасителни острови –
търсим някого – да го спасим.
Да – скалисти сме – сиви и троснати,
ала носим сърца на делфини.

Ние също мечтаем да ухажваме кораби,
пред носа да ни носи вълна от искри,
не да бъдем оголена част от основите
и прибоят да ни боли.

И не знаем защо не изтръгнем душите си,
от безмълвното, строгото, вечното дъно,
не отърсим рапаните и не скочим в лъчите на
лекомислено сини лагуни

да се слеем в някоя Нова Гондвана....

Но защо ли по-страшно от земетресение
разлюлява ни ужасът, че пропада
хипотезата за нечие спасение...



Анна Колчакова
Image Hosting Site





Image Hosting Site
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings

неделя, 5 юни 2011 г.

Изпълващо присъствие

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани,
нито с очи са приглаждани,
нито в букет са привързвани...
Просто ... пилеят усмивки,
сини усмивки по твоето рамо.
Подпрял си небето отляво
и моята обич отдясно.
Сърцето тупти
над времето, тичащо бясно.
А ние нехаем, притихнали в себе си,
укротени в своето чисто пространство...

-Не от сън са крилати зениците ми,
не от огън са вдъхновени мислите ми,
не от дъх са изпипепелени раменете ми,
ни от дявол е изкушена мисълта ми...
Не от дни е светлината над погледа ми,
нито от спомени е богата душата ми,
нито от време сребреят косми
и се гонят присъхнали русла от бръчици,
набраздили лицето в загадъчност...
Не от болка са моите белези,
нито от жарава парят устните ми,
нито от змийски инстинкт
езика ми вие се в опасно изящество,
нито от сол нагарча в гърдите ми
жадни до лудост и загуба на съзнание...
Нито от пръски са влажни пръстите ми,
когато докосват клавиатурата
на разголени нерви,
а от твоето близко далечно присъствие.
/Cefules&JoannaVas/

Image Hosting





Image Hosting
Google Themes
Quotes and Sayings
Names and Meanings

вторник, 24 май 2011 г.

нашата риба

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и
Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева,
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона
престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам
сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба.
Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на
нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва
да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.

Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им - пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва
откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българсата риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през
Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

Станислав Стратиев

С Стратиев

Дисекция На Модела
„МОТИВИ ЗА КЛАРИНЕТ”
Станислав Стратиев



“...Тъй като се оказа, че сме се събрали
на грешно място, в неподходящо време
и не тези хора, сега всички искаме
да бъдем други.
За да стане човек друг, най-напред
трябва да разбере какъв е всъщност.
Колкото по-жестоко и точно разбере
истината за себе си, толкова по-бързо
ще се промени.
Да обясняваш историята си само
с географията си, не е най-точният начин да разбереш истината...

...Всъщност ние искаме да се промени
нашето положение, а не ние самите.
Парадоксът е, че докато не се променим
ние, няма да се промени и положението ни.
За да станем други, първо трябва
да станем някакви.
Някакви е следващата степен
след никакви.
Една нация е никаква,
когато непрекъснато няма минало
и настояще, а само бъдеще.
И когато мисленето не е качество,
а улика...”

неделя, 22 май 2011 г.

Тя

Тя

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )
Image Hosting Site
Image Hosting Site

Имам в джоба си ресто...

… от късо кафе

в шепа – обич
набързо отпита

и тиха прегръдка
в безлунно море

(в три рози
с дъха ти
завита…)


и песен си имам
по струните гасне
в жълти свещи
рисува
очи...

в бледи пламъци
нощем израствам...
а сутрин
в студа…

ме боли...


имам ресто…

от толкова
много
отдаване

как да върна
посятото
в мен...

как да спра
непрестанното
бягане

и да стихна
на струните
в плен…


искам още следи
на разсъмване
още нежност
и болка дори…

пазя рестото
с него ти плащам…

всяка нощ…

(а сега…
да поспим…)

Бехрин

Image Hosting Site
Image Hosting Site

петък, 15 април 2011 г.

Понякога

Понякога
дъхът ти е така свенлив -
като крила
на пеперуда
по асфалта,
а пръстите ти ме загубват
под предлог,
че съм единствена
и е греховно
да принадлежа
по малко.
Понякога
ме репетираш
до шедьовър.
До артистичната изтънченост
на примата,
докато
ме превърнеш в бавна огненост,
а ти предпремиерно
аплодираш
из гънките на бялата ми нощница,
захвърлена ненужно…
Вълните
на прииждащи етюди,
в които само ти
не си подвластен,
ме носят
из водовъртежа
на зле изрепетираната
лудост.
Понякога така
несъразмерно
ме болиш,
че ми се иска да съм болна
от обричане…
Не ме лекувай
с вечно притежание.
Така ми е вълшебно
да съм ничия…

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/10/poniakoga.346954

Очите ми

Едното ми око
е по-дълбоко
от останалите.
Последно го видях
да се занася
с някаква звезда
без синкав ореол
на няколко вселени от бордюра.
Фаталното око
се е забило вътре в мен
и безнаказано се взира
из празното на някаква душа,
която се изнесе
неотдавна.
Не си прибра и четката за зъби.
И тя сега си плува
с всички косми
в околоплодните води
на нови,
недоказани дилеми.
Останалите ми очи
са киселинни
и се разхождат из различни
притежания.
Понякога се пукат от
излишност -
особено когато ги разкалят,
и гузно се прибират
с празни орбити
в очакване на ново
ослепяване.
Сега опитвам да ги събера,
да ги нанижа на влакно от
трудни мисли,
да ги провеся
с цялата им питаща оцъкленост
над своето
предначертано
недовиждане...

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/11/ochite.347296

Аз мога

Аз мога
да не се развиделя...
по тъмно
ми е лесно да се губя
и
куц от самота,
да бъда влюбен
в очите на превзелите ме бурени,
увехнали
от късното в деня ми.

Аз мога
и без пръсти да броя
останалите няколко пастири,
които ще ме сбират от баирите
към дом
на непотърсени кумири,
родени
да ме пазят
от греха.

Аз мога
да не се събудя ням...
когато се заливам с остри думи,
покълнали неканени през шумата -
горяла,
и пресъхвала,
и плувнала
в нозете на измисления храм.

Аз мога
да съм само две очи,
отказали да спят от вледеняване,
да късам струни,
за да изпълзявам
в мелодии,
обречени да дават,
за да те има, без да съм преди...

Аз мога
да съм счупеният кръст,
презрял
и тези дни,
и тези свещи,
аз мога
да съм смръзнато горещо,
презряло в самотата да те срещне...

Аз пак ще си намеря верен съд.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/21/az-moga.351819

Божия воля

Аз,
по божия воля човек,
а по своята воля различен,
с потрошени от кръстове плещи,
пред Голготи на всеки завой
се препъвам из трънни венци
от фалшиво сковано приличие
и се блъскам в решетки, издигнати със дъски от ковчега на Ной.

Аз,
привидно метален куршум,
а пък всъщност наивна мишена
с разграфена на зони чувствителност
и сменяем хартиен калъф,
съм забит по средата на времето
и далече от всяка навременност
си запушвам с измами пробойните, за да спра полудялата кръв.

Аз,
по божия воля светец,
а по своята воля греховен,
разпилявам се в плътски наслади,
за да търся духовни врати
и невинно повтарям, че всъщност
роден съм да бъда виновен,
a не знам кой накрая на пътя ми моя дълг към света ще плати.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/08/28/bojiia-volia.387784
Men Pictures Photo Sharing Funny Pics
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

Живот

Продукт съм на анализ и синтез.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес
и виждам, че не са се престарали.

Умът ми се боричка всеки ден
с различни по абсурдност постулати
и уж съм на поезията в плен,
а в проза са обвити всички дати.

Без сън оставам - книги да чета
и мозъка си зорлем да нагъвам,
а в крайна сметка – пуста суета,
с кю-тен се мъча бръчки да опъвам.

С общуването всичко е наред,
веднъж на месец някъде излизам,
и като всеки истински поет
не се побирам в собствената риза.

И ставам роб на не една любов,
и властвам пак над не една омраза,
не винаги на щедрост съм готов -
но никому вина не съм отказал.

Така минава пустият живот.
И без под вежди да го гледам строго,
приемам го за тъжен анекдот,
а себе си - за глупаво двуного.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/09/04/jivot.391544

Очи на кръстопът

Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.

Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...

Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...

Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...

http://karandash.blog.bg/poezia/2010/10/28/ochi-na-krystopyt.626504

Fantasy Images Free Image Hosting Upload Photos
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

понеделник, 11 април 2011 г.

оксиморон

Не давам свойта млада старост -
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен.

Какво избирам - кратка вечност?
Не знам...Или безкраен миг?
Навлизам в близката далечност -
единосъщ и многолик.

Бях награден и бях наказан.
Живях умрял. Умирах жив.
Ревнив - в любовната омраза.
В омразната любов - щастлив.

Неотстъпчив и доброволен...
Летяха зимните лета.
И есента бе пълна с пролет,
и пълна с есен пролетта

Отивам си - безгрешен грешник.
Неизтощим и уморен.
И слънцето - тоз черен свещник
едва белее Там... Над мен.
Недялко Йорданов
Collage Images Upload Photos Funny Pics
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

неделя, 10 април 2011 г.

Понякога

Понякога се връщам като спомен -
в сълза, събрала закъснели чувства,
със мислите ти трескаво се гоня,
докосвам те със кадифени устни.

Понякога съм като извор бликащ,
искрящо слънце в закъсняло пладне
и огнен във мечтите ти се скитам,
а ти ме чакаш тръпнещо и жадно.

Друг път стоя притихнало в тревите,
прегърнат там от ласкавия вятър,
в небето бели гълъби прелитат
и в шепот се превръща тишината.

Понякога съм край в едно начало -
рубинен залез във сияен изгрев
и идвам само нощем да те галя,
а сутрин - със зората се изнизвам...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/PONYAKOGA/113630.html
Men Images Free Pics Free Image Hosting
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

вторник, 8 март 2011 г.

Обяви

Продавам Сизифов камък,
стар, добре излъскан,
сносен, шлифован от вековете,
чист адов камък.
За досадни и обезнадеждени,
любители на абсурда
или метафизически културисти.
Пухена възглавничка за рамото,
без добавка в цената.

Продавам остров втора ръка.
Не мога да го обслужвам.
В чудесно състояние: пясъци и заливчета,
вълни, скалисти брегове,
горички, делфини.
Устройство за сънища почти недокоснато.

.......

Препродавам използвани
лабиринти, много объркани.
Гарантира се пълно изгубване
за седем или осем години.
Ако не останете доволни,
връщаме нишката на Ариадна.

Животът е изтощителна дейност:

двадесет секунди въображение на крак
и слаба безнадеждна песен.


Ние сме микроразкази, които ходят:


Аз съм уморен Не-бях, Не-ще-бъда, Не-съм.

Да живееш е да се пързаляш с кънки кратко.
Само съм обявите, които съм преглътнала.
.........
Давам под наем крила на Икар,
приспособими, еластични.

........

Аурора Луке
Photo Images Free Pics Photo Sharing
See more photo images here!

Сценарий за фарс

С думи-убийци

се стреляме. Залп!

Мъртви са двете

светулки в очите ми...

Точен е изстрелът —

право в целта

/за оцелели след боя

не питайте/.

Двама не стигат

за тази война —

думи-куршуми

ни целят и в гръб.

Падат звездите —

една по една



гаснат в следите

от нашите стъпки...

С толкова страст

се сражаваме! Виж —

рухват стените

на общата крепост,

а под руините

хлипа зазидана

моята сянка —

залогът за вечност...

С думи-куршуми

убиваме! Фрас!

Толкова бързо

умират светулките...

Много е просто —

сценарий за фарс,

крепост за двама

и обич — до лудост!

Елица Виденова
Men Images Men Pics Photo Sharing
See more men images here!

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева
Free Image Hosting View Photos Men Pics
See more men images here!

сряда, 2 март 2011 г.

Сипете нежност в раните

На бойните другари

Когато дишам глътките

на ферментиралото минало

и в гърлото ми дращи самота.

Когато паля свещите над спомените ми раззинали

и пърхам в скършени крила.

Не ме оставяйте

и вино ми сипете.

Налейте нежност в раните

и погалете рошава душа.

.......

Защото знам да губя

и се научих да обичам.

Ц.Цветков
Love Images Free Pics Photo Sharing
See more love images here!

Приказка на синовете ми

Когато ръждяса бръснача, по който вървя,
кълбото от нерви,в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…

Наивник ли бях?-прекалил със солта-
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях,когато прегръщах нощта?
Неверник- когато разчитах на Бога?!

Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете-стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!

За тях ще наточа бръснача,по който вървя-
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки.И стряска кръвта.
Помагай им,Господи!Зная,че си високо.

Красимир Йорданов
Men Images Photo Sharing Funny Pics
See more men images here!

НАХАЛСТВО В ЛА МИНОР

Един нахален стих ме срита посреднощ-
напомни ми , че нещо исках да ви кажа.
Едва ли ще ме чуете- светът е твърде лош,
за да търпи поетите.Той иска да ги смаже,
да потопи словата им в халтурен полумрак,
да стъпче идеалите,изграждани с години
и трябва да си силен, много силен, брат,
за да запазиш себе си, за да запазиш име!

А името тежи като оловен кръст,
заместил върху плещите добрата ти китара.
Ако запееш глупости, ще видиш среден пръст.
А трябва да се пее, просто трябва!

Ти трябва да запалиш огън на брега.
Ти трябва да откриеш спасителят на прага си.
Ти трябва да направиш по-добър света.
Ах,колко много още трябва, трябва…

Един нахален стих ме срита посреднощ.
Един нахален стих ме гони до полуда.
Залепям го на листа.Не ми изглежда лош.
А може би от него някой има нужда?

К.Йорданов
Men Images Men Pics Funny Pics
See more men images here!

ОЧИТЕ НА ЖЕНА МИ

Има толкова женски очи:и лукави, и весели,
кехлибарено-светли и маслинено-бляскави…
Само в твоите, мила, открих как вълната флиртува със пясъка.
Всяка твоя сълза вълна е , прикрита.

Има толкова женски очи:и самотни, и стенещи,
и очакващи болка, и крещящи за още…
Само в твоите, мила, открих езерата, притихнали
пред поредната буря, узряваща нощем.
К.Йорданов
Free Pics Upload Photos Photo Sharing
See more girl images here!

Ние белязаните

Ние белязаните,
обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме.
Или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас -
болните
от небесно притегляне!

ИГЛИКА ПЕЕВА
Free Pics Upload Photos Men Pics
See more men images here!

сряда, 26 януари 2011 г.

ТИШИНА

цикъл "МЪЛЧАНИЕ"


Във моето мълчание
са притаени мисли,
които ме връхлитат ненадейно
и като искри
дълго в мене тлеят,
дорде разцъфнат в пламък.
Аз чакам техния цъфтеж
за да разтворя всичките прозорци
на моето сърце
за тоя свят.

Ти, който влизаш в моя дом
и плашиш тишината
и със себе си запълваш
моето мълчание - ти разбери:
аз трябва да съм тиха,
защото диря думи -
аз диря някакво разковниче,
което да направи
мислите ми
видими и чути,
да ги превърне в птици,
да излетят и да запеят...

Не ги плаши.
Седни спокойно до прозореца
и се заслушай в тишината.
Ще те докосне мойта мисъл
и ще разгони твоята тъга.
Тогаз ще разбереш
магията на думите,
заченати в мълчание,
родени в тишина.

ДОРА ГАБЕ
Free Image Hosting View Photos Photo Sharing
See more background images here!

СКАЛАТА НА МОЕТО МЪЛЧАНИЕ

Пазя онзи живот,
който с теб не изживяхме.
Огромните пътища, които не проскитахме,
онова небе, кълбо от посоки,
непронизано от нашия поглед,
отвесен, гол и все пак така искрящ.
Реката, върху която нашият сал не отплува,
тръстиките, крясъците, целувките,
които не прорязаха нашата кожа,
нашата млада опъната кожа,
върху която един незавалял дъжд
барабани своя марш от листа и плитки.
Спомням си две, три,
цяла сюрия деца,
които ти не роди, които се смеят и плачат
с копринени гласове, с конопени устни.
Спомням си следобеди маргарити,
седмиците в един дом.
Винаги има едно нещо, което не се случва.
Писмо, което не изпращам,
целувка,
едно дете.
Но ти си там и аз прицелвам
жаждата, нежността, омразата,
всичко, което съставя лицето,
географията на моя живот.
Моят живот или това, което остана от него,
неомачкано, неомазнено.
Да го отнеса при светлината, прощавайки се със своето тяло,
със теб, скъпа, неясна,
недокосвана, но и несчупена,
вбита с устни и кръв, с шепот и рев в скалата на моето мълчание.
Лъчезар Лозанов,
Free Image Hosting Flower Pictures Photo Sharing
See more flower images here!