сряда, 26 януари 2011 г.

ТИШИНА

цикъл "МЪЛЧАНИЕ"


Във моето мълчание
са притаени мисли,
които ме връхлитат ненадейно
и като искри
дълго в мене тлеят,
дорде разцъфнат в пламък.
Аз чакам техния цъфтеж
за да разтворя всичките прозорци
на моето сърце
за тоя свят.

Ти, който влизаш в моя дом
и плашиш тишината
и със себе си запълваш
моето мълчание - ти разбери:
аз трябва да съм тиха,
защото диря думи -
аз диря някакво разковниче,
което да направи
мислите ми
видими и чути,
да ги превърне в птици,
да излетят и да запеят...

Не ги плаши.
Седни спокойно до прозореца
и се заслушай в тишината.
Ще те докосне мойта мисъл
и ще разгони твоята тъга.
Тогаз ще разбереш
магията на думите,
заченати в мълчание,
родени в тишина.

ДОРА ГАБЕ
Free Image Hosting View Photos Photo Sharing
See more background images here!

СКАЛАТА НА МОЕТО МЪЛЧАНИЕ

Пазя онзи живот,
който с теб не изживяхме.
Огромните пътища, които не проскитахме,
онова небе, кълбо от посоки,
непронизано от нашия поглед,
отвесен, гол и все пак така искрящ.
Реката, върху която нашият сал не отплува,
тръстиките, крясъците, целувките,
които не прорязаха нашата кожа,
нашата млада опъната кожа,
върху която един незавалял дъжд
барабани своя марш от листа и плитки.
Спомням си две, три,
цяла сюрия деца,
които ти не роди, които се смеят и плачат
с копринени гласове, с конопени устни.
Спомням си следобеди маргарити,
седмиците в един дом.
Винаги има едно нещо, което не се случва.
Писмо, което не изпращам,
целувка,
едно дете.
Но ти си там и аз прицелвам
жаждата, нежността, омразата,
всичко, което съставя лицето,
географията на моя живот.
Моят живот или това, което остана от него,
неомачкано, неомазнено.
Да го отнеса при светлината, прощавайки се със своето тяло,
със теб, скъпа, неясна,
недокосвана, но и несчупена,
вбита с устни и кръв, с шепот и рев в скалата на моето мълчание.
Лъчезар Лозанов,
Free Image Hosting Flower Pictures Photo Sharing
See more flower images here!