Продавам Сизифов камък,
стар, добре излъскан,
сносен, шлифован от вековете,
чист адов камък.
За досадни и обезнадеждени,
любители на абсурда
или метафизически културисти.
Пухена възглавничка за рамото,
без добавка в цената.
Продавам остров втора ръка.
Не мога да го обслужвам.
В чудесно състояние: пясъци и заливчета,
вълни, скалисти брегове,
горички, делфини.
Устройство за сънища почти недокоснато.
.......
Препродавам използвани
лабиринти, много объркани.
Гарантира се пълно изгубване
за седем или осем години.
Ако не останете доволни,
връщаме нишката на Ариадна.
Животът е изтощителна дейност:
двадесет секунди въображение на крак
и слаба безнадеждна песен.
Ние сме микроразкази, които ходят:
Аз съм уморен Не-бях, Не-ще-бъда, Не-съм.
Да живееш е да се пързаляш с кънки кратко.
Само съм обявите, които съм преглътнала.
.........
Давам под наем крила на Икар,
приспособими, еластични.
........
Аурора Луке
See more photo images here!
Аз съм силен човек. Огъвам се. Не се чупя. Не изсъхвам. Не мразя. Казвам сбогом често. Взривявам мостовете зад мен. Обиквам старата болка. Предизвиквам новата без колебание. Изтривам спомени. Създавам нови с алчно очакване. Оцелявавм. Прощавам.
вторник, 8 март 2011 г.
Сценарий за фарс
С думи-убийци
се стреляме. Залп!
Мъртви са двете
светулки в очите ми...
Точен е изстрелът —
право в целта
/за оцелели след боя
не питайте/.
Двама не стигат
за тази война —
думи-куршуми
ни целят и в гръб.
Падат звездите —
една по една
гаснат в следите
от нашите стъпки...
С толкова страст
се сражаваме! Виж —
рухват стените
на общата крепост,
а под руините
хлипа зазидана
моята сянка —
залогът за вечност...
С думи-куршуми
убиваме! Фрас!
Толкова бързо
умират светулките...
Много е просто —
сценарий за фарс,
крепост за двама
и обич — до лудост!
Елица Виденова
See more men images here!
се стреляме. Залп!
Мъртви са двете
светулки в очите ми...
Точен е изстрелът —
право в целта
/за оцелели след боя
не питайте/.
Двама не стигат
за тази война —
думи-куршуми
ни целят и в гръб.
Падат звездите —
една по една
гаснат в следите
от нашите стъпки...
С толкова страст
се сражаваме! Виж —
рухват стените
на общата крепост,
а под руините
хлипа зазидана
моята сянка —
залогът за вечност...
С думи-куршуми
убиваме! Фрас!
Толкова бързо
умират светулките...
Много е просто —
сценарий за фарс,
крепост за двама
и обич — до лудост!
Елица Виденова
See more men images here!
ГОРДЕЛИВИТЕ
Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
Миряна Башева
See more men images here!
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
Миряна Башева
See more men images here!
сряда, 2 март 2011 г.
Сипете нежност в раните
На бойните другари
Когато дишам глътките
на ферментиралото минало
и в гърлото ми дращи самота.
Когато паля свещите над спомените ми раззинали
и пърхам в скършени крила.
Не ме оставяйте
и вино ми сипете.
Налейте нежност в раните
и погалете рошава душа.
.......
Защото знам да губя
и се научих да обичам.
Ц.Цветков
See more love images here!
Когато дишам глътките
на ферментиралото минало
и в гърлото ми дращи самота.
Когато паля свещите над спомените ми раззинали
и пърхам в скършени крила.
Не ме оставяйте
и вино ми сипете.
Налейте нежност в раните
и погалете рошава душа.
.......
Защото знам да губя
и се научих да обичам.
Ц.Цветков
See more love images here!
Приказка на синовете ми
Когато ръждяса бръснача, по който вървя,
кълбото от нерви,в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…
Наивник ли бях?-прекалил със солта-
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях,когато прегръщах нощта?
Неверник- когато разчитах на Бога?!
Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете-стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!
За тях ще наточа бръснача,по който вървя-
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки.И стряска кръвта.
Помагай им,Господи!Зная,че си високо.
Красимир Йорданов
See more men images here!
кълбото от нерви,в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…
Наивник ли бях?-прекалил със солта-
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях,когато прегръщах нощта?
Неверник- когато разчитах на Бога?!
Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете-стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!
За тях ще наточа бръснача,по който вървя-
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки.И стряска кръвта.
Помагай им,Господи!Зная,че си високо.
Красимир Йорданов
See more men images here!
НАХАЛСТВО В ЛА МИНОР
Един нахален стих ме срита посреднощ-
напомни ми , че нещо исках да ви кажа.
Едва ли ще ме чуете- светът е твърде лош,
за да търпи поетите.Той иска да ги смаже,
да потопи словата им в халтурен полумрак,
да стъпче идеалите,изграждани с години
и трябва да си силен, много силен, брат,
за да запазиш себе си, за да запазиш име!
А името тежи като оловен кръст,
заместил върху плещите добрата ти китара.
Ако запееш глупости, ще видиш среден пръст.
А трябва да се пее, просто трябва!
Ти трябва да запалиш огън на брега.
Ти трябва да откриеш спасителят на прага си.
Ти трябва да направиш по-добър света.
Ах,колко много още трябва, трябва…
Един нахален стих ме срита посреднощ.
Един нахален стих ме гони до полуда.
Залепям го на листа.Не ми изглежда лош.
А може би от него някой има нужда?
К.Йорданов
See more men images here!
напомни ми , че нещо исках да ви кажа.
Едва ли ще ме чуете- светът е твърде лош,
за да търпи поетите.Той иска да ги смаже,
да потопи словата им в халтурен полумрак,
да стъпче идеалите,изграждани с години
и трябва да си силен, много силен, брат,
за да запазиш себе си, за да запазиш име!
А името тежи като оловен кръст,
заместил върху плещите добрата ти китара.
Ако запееш глупости, ще видиш среден пръст.
А трябва да се пее, просто трябва!
Ти трябва да запалиш огън на брега.
Ти трябва да откриеш спасителят на прага си.
Ти трябва да направиш по-добър света.
Ах,колко много още трябва, трябва…
Един нахален стих ме срита посреднощ.
Един нахален стих ме гони до полуда.
Залепям го на листа.Не ми изглежда лош.
А може би от него някой има нужда?
К.Йорданов
See more men images here!
ОЧИТЕ НА ЖЕНА МИ
Има толкова женски очи:и лукави, и весели,
кехлибарено-светли и маслинено-бляскави…
Само в твоите, мила, открих как вълната флиртува със пясъка.
Всяка твоя сълза вълна е , прикрита.
Има толкова женски очи:и самотни, и стенещи,
и очакващи болка, и крещящи за още…
Само в твоите, мила, открих езерата, притихнали
пред поредната буря, узряваща нощем.
К.Йорданов
See more girl images here!
кехлибарено-светли и маслинено-бляскави…
Само в твоите, мила, открих как вълната флиртува със пясъка.
Всяка твоя сълза вълна е , прикрита.
Има толкова женски очи:и самотни, и стенещи,
и очакващи болка, и крещящи за още…
Само в твоите, мила, открих езерата, притихнали
пред поредната буря, узряваща нощем.
К.Йорданов
See more girl images here!
Ние белязаните
Ние белязаните,
обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме.
Или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас -
болните
от небесно притегляне!
ИГЛИКА ПЕЕВА
See more men images here!
обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме.
Или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас -
болните
от небесно притегляне!
ИГЛИКА ПЕЕВА
See more men images here!
Абонамент за:
Публикации (Atom)