Цитати

"Мракът в нощните клубове е най-добрият фон дьо тен. Заедно с алкохолното затъмнение, в което и най-незабележителните типове изгряват в очите ни като слънце. С всяка следваща чаша дрегерът за грешки отчита все по-високи резултати. А на следващия ден вместо принца виждаме само поредната целуната жаба...Грешка като секс с 'екс'. И добър урок.
Когато сеем лекомислие в събота вечер, в неделя налитаме на лоша реколта"

"Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб"
Чарлз Дайър
"Най-трудното нещо на този свят е да виждаш как някой греши и да се въздържиш от коментар."
Т.Уайт

"Внимавай! Да слезнеш от една карета съвсем не е толкова проста работа, понякога това е решаваща крачка."
Киркегор

"Съществуват хора на деня и създания на нощта. И важното е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хора на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата."
"Музика за душата", Тери Пратчет

"Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда, всеки такъв, какъвто другия го вижда и всеки такъв, какъвто е."
Уилям Джеймс

Вълче Време

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.
от Г.Кушвалиев

Fantasy Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

когато си тръгваш

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти „Смърт във
Венеция“. Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз – PR на аутизма и Цветаева.
Аз – дистрибутор на винилово щастие. Аз – юпи от 18. век…
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус… Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е „Болка,
Болко-о, Болчице…“ от А.Г.

Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз – който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз – който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти…
Сега изобщо на кой свят съм…

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без „Смърт във Венеция“,
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.

Елин Рахнев

Men Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

СЪБИРАМ СЕ

Събирам отпечатъци от пръсти,
които са прегръщали.
и ехо от китари, свирили сами.
събирам плодове, които са изсъхнали
и пълня си шишенца със сутрешни сълзи.
събирам свобода, притичала на пръсти.
ключета от кутии на стари страхове.
албумчета със снимки, в които някой липсва.
колажи на моменти, в които съм добре.
безгласни безпокойства,
нарочни малки белези,
внезапни съвършенства във нечии ръце....
събирам ъгълчета на усмивки,
триъгълници от очи,
тела във сънени извивки
и допир на коси.
събирам детски дрехи със качулки.
и всички гръмотевици в плата.
събирам стари стихове и чаши,
в които са умирали цветя.
събирам всяка смърт на феи.
които се нарекли невъзможни.
и всички стъкълца, в които.
момичета са се видели грозни.
събирам грешки на децата.
внезапно станали родители.
събирам грешки на родители,
внезапно станали деца.
събирам грижата и липсата
и всичките излишък, празнота.
брокат от сняг на стари зими,
буркани с пясъчна вода.
събирам възрастни лъжи.
и детско чувсво за вина.
страхът от тъмното.
от мрака.
страхът от много светлина.
мълчание между сестри и братя
...и паузите преди смеха..
събирам цветове на песни.
и клечките, и пепелта.
събирам скокове и грешки.
безкрайни бягства от дома.
събирам топло и студено.
и всички малки чудеса.
събирам космоси, вселени.
Събирам се.
за да простя.
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81558#

Търся издател! Слънчево събличане - Илина Г.

Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

Днес мислете за мен

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Помислете за миг колко много огньове
през душата ми топлят очите ви с песни.
И ще чуете волния вик от подкови
на небесния кон – моя вятър-чудесник.

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

Днес мислете за мен като изгревна лодка,
преосмислила с ласка море неразумия.
А когато останете в своя сиротност
ще откривате себе си в мое бездумие.

dnk_sss
автор-
ДЕЛА РАЙ

Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

Рецепта за мъж, упътване за жена

Мъжът не трябва да се взима наведнъж,

а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,
та сребърният сулфамид на утаената му страст
полека да изпълни цялото пространство...
И никога насериозно, а включен в някаква игра,
която дяволски да му харесва - прескачане

до тъмната страна на бляскавите дни, а нощем,
с таен нож, изваждане на бисери от мидата на здрача.


Крепостна стена мъжът ще трябва да е, също

с кули от висока смелост
и с врати двукрили, през които
конницата на ума наведнъж да се изсипва,

ако трябва, та връгът

да влачи копие

и плащ към дъното на свойта участ.
Трябва да се вписва леко

и естествено в пейзажа,
и да няма нужда от надстройки, от изпилване,
и други някакви поправки.

Ако е до връх - в очите му да има синьо,
ако е до океана - да е като кораб, спуснат на вода,

ако ястреб над главата му се вие,
кръговете на ръката му да се нанизват.
Трябва да е тежък като камък

и на толкова удобно място,

че да може хем да се издигне храмът,

хем пътеката да бъде тайна.

- Красимира Зафирова

Men Images at ImageHousing.com

Ханът

Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.

Всяка сутрин идва по някой.

Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства

като нечакани гости пристигат.

Посрещай и гощавай!

Дори да са рояк беди,

които отнасят покъщнината,

ти всеки гост почитай.

Може би прочистват място

за някоя нова наслада.

Мрачни мисли, преструвки и злост –

посрещни ги със смях на вратата

и ги покани да влязат.

Който и да дойде, благодарен бъди,

понеже всеки ти е бил изпратен

като учител от отвъдното.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

грижливо съхраняван хаус......................

„Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.“

Photo Images at ImageHousing.com