петък, 19 ноември 2010 г.

Цитати

"Мракът в нощните клубове е най-добрият фон дьо тен. Заедно с алкохолното затъмнение, в което и най-незабележителните типове изгряват в очите ни като слънце. С всяка следваща чаша дрегерът за грешки отчита все по-високи резултати. А на следващия ден вместо принца виждаме само поредната целуната жаба...Грешка като секс с 'екс'. И добър урок.
Когато сеем лекомислие в събота вечер, в неделя налитаме на лоша реколта"

"Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб"
Чарлз Дайър
"Най-трудното нещо на този свят е да виждаш как някой греши и да се въздържиш от коментар."
Т.Уайт

"Внимавай! Да слезнеш от една карета съвсем не е толкова проста работа, понякога това е решаваща крачка."
Киркегор

"Съществуват хора на деня и създания на нощта. И важното е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хора на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата."
"Музика за душата", Тери Пратчет

"Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда, всеки такъв, какъвто другия го вижда и всеки такъв, какъвто е."
Уилям Джеймс

Вълче Време

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.
от Г.Кушвалиев
Fantasy Images Upload Photos View Photos
Fantasy Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

когато си тръгваш

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти „Смърт във
Венеция“. Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз – PR на аутизма и Цветаева.
Аз – дистрибутор на винилово щастие. Аз – юпи от 18. век…
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус… Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е „Болка,
Болко-о, Болчице…“ от А.Г.

Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз – който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз – който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти…
Сега изобщо на кой свят съм…

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без „Смърт във Венеция“,
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.

Елин Рахнев
Free Image Hosting Upload Photos Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

неделя, 14 ноември 2010 г.

СЪБИРАМ СЕ

Събирам отпечатъци от пръсти,
които са прегръщали.
и ехо от китари, свирили сами.
събирам плодове, които са изсъхнали
и пълня си шишенца със сутрешни сълзи.
събирам свобода, притичала на пръсти.
ключета от кутии на стари страхове.
албумчета със снимки, в които някой липсва.
колажи на моменти, в които съм добре.
безгласни безпокойства,
нарочни малки белези,
внезапни съвършенства във нечии ръце....
събирам ъгълчета на усмивки,
триъгълници от очи,
тела във сънени извивки
и допир на коси.
събирам детски дрехи със качулки.
и всички гръмотевици в плата.
събирам стари стихове и чаши,
в които са умирали цветя.
събирам всяка смърт на феи.
които се нарекли невъзможни.
и всички стъкълца, в които.
момичета са се видели грозни.
събирам грешки на децата.
внезапно станали родители.
събирам грешки на родители,
внезапно станали деца.
събирам грижата и липсата
и всичките излишък, празнота.
брокат от сняг на стари зими,
буркани с пясъчна вода.
събирам възрастни лъжи.
и детско чувсво за вина.
страхът от тъмното.
от мрака.
страхът от много светлина.
мълчание между сестри и братя
...и паузите преди смеха..
събирам цветове на песни.
и клечките, и пепелта.
събирам скокове и грешки.
безкрайни бягства от дома.
събирам топло и студено.
и всички малки чудеса.
събирам космоси, вселени.
Събирам се.
за да простя.
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81558#

Търся издател! Слънчево събличане - Илина Г.
Free Image Hosting Upload Photos Photo Sharing
Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

събота, 13 ноември 2010 г.

Днес мислете за мен

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Помислете за миг колко много огньове
през душата ми топлят очите ви с песни.
И ще чуете волния вик от подкови
на небесния кон – моя вятър-чудесник.

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

Днес мислете за мен като изгревна лодка,
преосмислила с ласка море неразумия.
А когато останете в своя сиротност
ще откривате себе си в мое бездумие.

dnk_sss
автор-
ДЕЛА РАЙ
Background Images View Photos Funny Pics
Background Images at ImageHousing.com
Google Homepages at GoodSkins.com

неделя, 7 ноември 2010 г.

Рецепта за мъж, упътване за жена

Мъжът не трябва да се взима наведнъж,

а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,
та сребърният сулфамид на утаената му страст
полека да изпълни цялото пространство...
И никога насериозно, а включен в някаква игра,
която дяволски да му харесва - прескачане

до тъмната страна на бляскавите дни, а нощем,
с таен нож, изваждане на бисери от мидата на здрача.


Крепостна стена мъжът ще трябва да е, също

с кули от висока смелост
и с врати двукрили, през които
конницата на ума наведнъж да се изсипва,

ако трябва, та връгът

да влачи копие

и плащ към дъното на свойта участ.
Трябва да се вписва леко

и естествено в пейзажа,
и да няма нужда от надстройки, от изпилване,
и други някакви поправки.

Ако е до връх - в очите му да има синьо,
ако е до океана - да е като кораб, спуснат на вода,

ако ястреб над главата му се вие,
кръговете на ръката му да се нанизват.
Трябва да е тежък като камък

и на толкова удобно място,

че да може хем да се издигне храмът,

хем пътеката да бъде тайна.

- Красимира Зафирова
Free Pics Upload Photos Men Pics
Men Images at ImageHousing.com

Ханът

Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.

Всяка сутрин идва по някой.

Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства

като нечакани гости пристигат.

Посрещай и гощавай!

Дори да са рояк беди,

които отнасят покъщнината,

ти всеки гост почитай.

Може би прочистват място

за някоя нова наслада.

Мрачни мисли, преструвки и злост –

посрещни ги със смях на вратата

и ги покани да влязат.

Който и да дойде, благодарен бъди,

понеже всеки ти е бил изпратен

като учител от отвъдното.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

грижливо съхраняван хаус......................

„Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.“
Free Pics Photo Pictures Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

петък, 5 ноември 2010 г.

Уличница

Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото

след утре ще е вече твърде късно...
от нета
Free Pics Free Image Hosting Upload Photos
Girl Images at ImageHousing.com

моята борба

Да се бориш на глас е храбро,
но по- голяма е храбростта,
когато се биеш- вътре в сърцето си-
с кавалерите на скръбта-
когато побеждаваш без зрители-
падаш, без никой да те съзре,
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите-
шествие от разперени крила-
ред подир ред със равна стапка
и със билоснежни крила.

Ем. Дикинсън

преди

Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
Събирам честност - за да си отида.
И конят ми нетърпеливо цвили.
Познава ме - предвкусва свободата.
(И самотата - те си ходят редом.)
И само чака жеста на ръката ми.
Но тази нощ ръката ми е гребен.
Разресвам ти разчорлените облаци -
надвесените над телата мисли.
А всъщност ги разрошвам още повече -
до питанка, до отговор, до писък.
Докато още светя от доверие,
докато още ме четеш със пръсти -
ще си отида, за да се намеря
във болката от твоето отсъствие.
И ще живееш - докато съм жива.
И след това, по-дълго и от песен.

Защото ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Амбивалентност

На изток просветлява. А е сънено
в окото на града. Не ми се слуша
ръмженето на тротоар и улици.
На хора, дето всеки миг ще хукнат

по някакви прегазени маршрути.
Към нищото. Най-сигурното нищо,
което неизменно ще се случи.

И само за секунда преди изгрева,
когато тишината е вселена,
знам - корените на дърветата
са продължение на мойте вени.

По ствола им, в короната, по клоните
изтичам и се вливам в хоризонта
на границата между световете,

където точно в ириса на нищото
не са родени още Боговете.
Не ме предава никой. Не предавам.
Не е измислена разменната монета,

с която си купувам съществуване.
И само за секунда преди изгрева
си вярвам упорито, че си струва.
valka

Личен мотив

Аз свикнах да живея без надежда

и в жестовете да не ми личи...

Най-верният приятел ме поглежда

от огледалото с разбиращи очи

и пак захвърлям личната си болка

в лицето му... Докато някой ден

най-верният приятел зад стъклото

ще стреля в себе си,

а ще улучи мен...

Весела Димова

Ако

***

Ако
без остатък
раздавам душата си
на вас хора,
нима вий,
блудница
ще я наречете?!
Ако
късам
на части сърцето си -
в хиляди
нови
сърца да сбера
непоберимата
обич
към вас, вий,
на къс
кървящо месо ли
цена
ще му отредите -
според
инфлационния индекс?!
Ако
с усмивка
своя
отключвам
хиляди
нови усмивки
в тъмницата
на объркания ни
свят,
нима в рецидивизъм
ще ме обвините
по законите
на вашата
нравствена догма?!
Ако
сторите това -
бездушието,
безсърдечието,
ще станат
мрака
на вашия живот,
от който
само слепци
ще се раждат.
Тежко ни ...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

Радостина Григорова

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.
Girl Images View Photos Funny Pics
Girl Images at ImageHousing.com

сряда, 3 ноември 2010 г.

По някога

Понякога потъвам в тишината

и ровя с пръсти пясъка й ситен.

Мъниста от сълзите на луната

бродирам върху изгрева с очите си.



И си разказвам приказки за сбъдване-

укривани във тайнствени езици,

за да запаля някъде във тъмното

една свещица.



А друг път стъпвам здраво. Скубя корена,

усетила пръстта над мен надвиснала.

Напомням сякаш рана незатворена.

С мълчанието заглушавам писъка й.



Пораснали са кътници на мислите.

В сърцето - таралежови бодли.

Така дори, когато съм усмихната,

отвътре вече няма да боли!

от нета
Free Pics Glitter Pictures Photo Sharing
Glitter Images at ImageHousing.com

Сянката на вятъра

Ако някой някога

ме е обичал

заради гъстите коси

с цвят на оса слънчасала

и с мирис на сърнешка пот

от щуро тичане -

обичал е сънно

сянката на вятъра.



Ако някой понякога,

поне веднъж

ме е обичал

заради тъгата -

необяснима, неоснователна,

кукувича, -

обичал е мене,

истински ме е обичал.

от нета
Glitter Images Free Pics Glitter Pictures
Glitter Images at ImageHousing.com

Понякога

Понякога на нощите приличам

и съм дива,тъмна и увличам

след себе си листопадно времето

под стъпките ми скърца от студа.



Понякога се давя в капка щастие

прикрито в отшумелите надежди

и разтварям слънчевите лотоси

за да мога в самотата да прогледна.



Понякога притисната в безсилие

тихичко се скривам по-навътре

в очакване отново да се върна

по пътеката където съм се случила.



Понякога се сливам със усмивките

и съм само тишината във ъгъла,

която някой шумно е издишал

и сричам се в глътките понякога.

от нета
Glitter Pictures Glitter Pics Funny Pics
Glitter Images at ImageHousing.com

Море

Красимир Обретенов



МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ НЕЩО.

То тръгва към брега и пак се връща.

Припряно мачка синята си дрешка,

джобовете си трескаво обръща.



И ето че на пясъка се пръсват

вместо стотинки - мидени черупки.

Но магазините отварят късно,

а в тях какво ли може да се купи...



Човекът е море.Но той не знае

и в себе си да плува се опитва.

Ветрец, мечта и лодка взел под наем,

безгрижно плъзва се по мисъл плитка.



Животът е море.Но и смъртта е.

С морето вече всичко е сравнено.

Разкриха вече всичките му тайни.

А пък морето хич не го е еня,



защото е човек, забравил нещо.

Все тръгва към брега и пак се връща.

...С кого и в колко утре имам среща?

Заключих ли добре вратата в къщи?



Къде отивам?Кой съм аз?Забравих.

Морава, мор, морал, морфин, умора...

Мърморя ли?Е, спирам.но тогава

кой ще усети тихата ми м о р е с т ?



Бях бурно вчера, казвате?Не помня.

Обърнах кораб?!? Как успях самичко!

...Въздъхва то, оглежда се бездомно.

МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.
Free Image Hosting View Photos Glitter Pics
Glitter Images at ImageHousing.com

опит за автопротрет

всички ме мислят за луд и пропаднал

гледат ме, сякаш от тях съм откраднал

всички ме мразят, а не ги провокирам

не се и опитвам да ги разбирам

до външния облик всичко се свежда,

но черупката твърде често подвежда

никой обаче нищо не схваща –

по дрехите посреща, по дрехите изпраща

няма колектив, към който се нагаждам

само с присъствието си омраза пораждам

ако твойто държание не е типично,

изплюват те, както всичко различно

не чакам ст никой дружелюбна нагласа

твърде съм черен за сивата маса

не мога да бъда парче от мозайката

въобще не съм фешън, еби му майката

на нищо комерсиално не съм последовател

с обществото не попадам под общ знаменател

на общите ценности излизам предател

притежател съм явно на побъркани гени,

в които е заложен афинитет към проблеми

на нищо не прилича мойто поведение,

но себе си да бъда е вярно решение

чуждото отношение не е от значение,

дори при положение на единно мнение

заебавай тъпите норми и нрави

направи всичко, което ти се прави

дори да е лошо, да няма опрощение,

важно е да действаш по свое усмотрение

от нета
Men Images Men Pictures Funny Pics
Men Images at ImageHousing.com

Стъпки в душата ми

Пак разминах се с всички...в душата си.
Мъдра мисъл е "Вглеждай се в другите!"
Но...щом звездите умрат в светлината си
- аз тогава ше стъпча заблудите.


И безлюдно е днес по алеята,
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
след буря...

Приковани, опитват се стъпките
да потеглят в това измерение,
ала щом се издигнат от дъното
стъпкват себе си от нетърпение.

И безлюдно е днес по алеята,
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
след буря...

В тези стъпки припряни, забързани
пак едно разминаване стене.
Ще останем ли с тебе обвързани
в други пътища?!Не сега! В друго време...

ДНЕС ОТКРИВАМ СВЕТУЛКИ В АЛЕЯТА
дето мойте следи вчера мамеха
сто приятелства
с двеста предателства,
пет обелки от изгрев
и...буря.
от нета
Fantasy Pics Photo Sharing Funny Pics
Fantasy Images at ImageHousing.com

Океан

(Тайфуни с нежни имена)

Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и - може би -
като старите кораби
все ще браздим в този живот-океан.

Няма вкус, няма цвят скръбта,
не от страх, а от страст сме опърлени.
Колко нежност отхвърлена
скита из нас, скита из вас по света.

Не помнете адреси, не пишете писма -
всяка вест ще ни стигне нейде сама.
Тайнствен компас
в лявата гръд строго тупти с тиха власт.

Няма глас, няма дъх смъртта,
няма край, няма вярност прекъсната.
Тази вярност е пръсната
нейде из нас, нейде из вас по кръвта.

http://www.zdravei.bg/music/song/id_33339
Free Pics Photo Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

понеделник, 1 ноември 2010 г.

С угнетение плаках в последните дни.
Поругана, душата кървеше.
Хули черни, лъжовни и много злини ме събориха в ров безутешен.
Напоени от злоба коварни стрели към сърцето ми в миг полетяха. И ранени дълбоко от думите зли, мойте мисли беззвучни ридаха.
Но дори във кошмара на тъмния ров,
напоен от солени въздишки,
пак намери ме святата нимфа Любов,
и усмихна се с поглед възвишен.
От венеца си нежен извади листа,
и ги сложи на моите рани.
После тихо целуна ме с нежни уста
и прошепна ми думи желани:
"Призови ме, когато най-много боли.
Мигом аз в твоя дух ще притичам.
Изцелила това, що се с лек не цели,
и готова докрай да обичам.
Призови ме, когато душата е в скръб.
Призови ме в печал и тревога!
Призови ме, когато обърнат ти гръб.
Призови ме! Ще дойда от Бога! Призови ме!
И стих напиши!
Нека знаят, че още съм жива!
Свята нимфа за човешка душа!
Изцеляваща, чиста, красива!"
lady_s
Free Image Hosting Background Pictures Photo Sharing
Background Images at ImageHousing.com

Възраст

Обувките по праговете на сбогуването се ожулват.

Подпирам се върху годините за равновесие.

Един объркан влак си тръгва и не спира.

Ръждясват релсите, гравирани с възмездия.



Не ме тревожи тишината пясъчна.

Шумът от миналото е достатъчен за страховете –

войни, които водя рядко и далеч от егото,

накрая все печеля, а пирувам с враговете си.



Повтарям всяка грешка, за да я забравя.

Да отлети мигът, преди да се разкая.

Студеното не означава север,

но е студено от години във сърцето ми.



Кайсията на двора е заспала непробудно.

Сънувам я зелена, с кисел вкус и аромат на лято.

Ще чакам всичко на сбогуване да се завърне,

преди годините да връхлетят - самотни влакове.
от нета
Free Pics Photo Sharing Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

в нейната стая

в нейната стая живее само тишината

времето се мести на скокове

по ъглите лежат минутите


тя обича мрака на следобед след буря

в който светът е елекрически и измислен

часът между деня и мрака

този получас

е гнездото което тя обитава


и ляга в него

в своите години

затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще

искам отвън навътре да стигна до истината

казва тя

и се прибира в своята стая

без спомени да живее

без спомени да си отива от другите

частици от тъмна материя

съм аз

сме всички

казва тя

и притваря вратата

зад чертата на този свят

да излети от перваза на своите страхове

да се засади като цвете в земята

да подслушам всички мисли на корена

казва тя

и затваря вратата

тя живее на ръба на вещите

и изгаря всички мостове след себе си

след мен и потоп от мълчание

казва тя

и заключва вратата
от нета
Photo Images Free Pics Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

сизифов комплекс

вървя по стръмното

годините се свиват

търкалям своята вина по сипея

и я зазиждам

да оковеш смъртта

е като да прекъснеш линията на живота

привързвам се към наказанието с митологии

стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми

от камък са минутите и все по-трудно

по стръмнината ги придвижвам

но те не падат по очи

обречени да са безмислен жребий

не може никой да измисли този свят

освен ако не е

особен разказвач на приказки

или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни


издигам дом във който да побирам

отпадъци от върхове

и бездни
от нета
Free Pics Photo Pictures Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

добра вода

да нахраниш водата с мълчание

за да стъпваш по нея тихо



колко крачки измерват думите

по безкрайния път към някого



да вървиш без да дишаш по стръмното

без да искаш да стигнеш до другите



и водата те вика по име

да засити удавника в себе си
от нета
Photo Images Free Pics Photo Sharing
Photo Images at ImageHousing.com

Човек

Човек се ражда, за да е добър
и себе си, и другите да радва,
но не веднъж под лунния бакър,
сам е плакал, от другите раняван.

А всеки има свой измислен блян,
след който може цял живот да тича,
и през света минава неразбран,
обичал силно, ала необичан.

И озлобен, настръхнал влизал в бой,
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнавал той,
в излишни битки колко е загубил.

А колко нежност, колко топлина,
умират в него нераздадени
на хората тъй както и деня
умира вечер, щом настъпи залеза...
от нета
Free Image Hosting Photo Sharing Funny Pics
Friends Images at ImageHousing.com