ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ...

Преди да се родя...
Една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка...
Една секунда преди да се родя
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка!..
Наричах го със думи,
от които в гърлото ми пламваха пожари!...
Обезумял го блъсках във земята!!!
В очите ми сълзи и кръв се смесваха!!!
Аз крещях, заплашвах, убеждавах!...
Накрая даже молех като пъзльо...
И исках едно единствено,
едно единствено,
но той не ми го даде...
Докато удрях той не се и дърпаше...
А само ми се смееше със глас!...
Когато му омръзна, той стисна юмруците ми в длани,
заби глава във челото ми
и каза:
"Млъкни, върви, оправяй се самичък!!!"
И ето ме, дойдох,
изпратен тук отново -
един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя но не човек,
а камък!...
Не защото ме е страх от хората!
Не само...
Не ме е страх от тях, каквито са -
плът, кръв, кости, мускули, зъби...
Не ме е страх!...
Но ме е страх от туй, което те усещат...
Тъга и самота...
Любов и радост...
Приятелства, предателства, измами...
Не исках повече това!!!
Но го получих!...
И за добавка - сърце ми даде Бога!!!
”Мой приятел,
пълни си го” ми каза,
"С чувства разни.
А ако щеш пък дръж си го и празно.
Каквото и да направиш -
все ще е грешка...
Ще ти е гадно, но е забавно.
Наздраве копеле, наздраве! Нали
пък ти все някак там ще се оправиш.."
И ето ме дойдох, изпратен тук отново...
Един единствен
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото!...
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни, недей да спориш!
Сълзата ти в окото ти показва, че ми вярваш...
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш...
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?!
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен?
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?!
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?!
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?!
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?!
Обичаш ме, нали?!
Това е най-ужасното!!!!!!
Такива като тебе ме карат да се раждам!...
Отново и отново...
Отново и отново...
Отново и отново...
И все човек, не камък!
И ето ме, дойдох...
Изпратен тук отново..
Един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
Ивайло Вълчев

Collage Images at ImageHousing.com