призвание

ПРИЗВАНИЕ

Владимир Башев

Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.
И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!

песничка за обикновенния човек

Песничка за обикновения човек

Ежедневно умира
от инфаркт или рак.
Ала начин намира
да възкръсне все пак.

Не е толкова искрен.
Вдъхновен май не е.
Вече повече иска
да му бъде добре.

Той е тъжен и сложен,
разпилян, неразбран.
В този свят тъй тревожен
безвъзвратно е сам.

Все греши, изнемогва –
ни напред, ни назад.
Нито вярва във бога,
нито плаши го ад.

Ту поет го наричат,
ту корят го – еснаф!
Подценяват критичния
и бодлив негов нрав.

С думи общи и празни
уж му вдъхват кураж,
а пък него го дразни
всеки нравствен мираж,

всичко низко, фалшиво,
всяка дребна лъжа...
Той търпи мълчаливо,
с разтерзана душа.

И жадува за нежност
през живота нелек.
Този толкоз надежден,
тъй привичен човек.

Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел
раздел: Любовна лирикаавтор: Kristo

Когато дявол обича ангел
в небето падат светкавици
Чува се гръм
и някой навън мълчи, и
съжалява себе си
Тук липсва ден или нощ
Тук всеки е лош, но
нещо е променено,
нещо е съживено
Нещо, в което да вярващ, че има добро
Когато дявол обича ангел

Когато дявол обича ангел,
настъпила е тишина
Не чуваш ти звук,
но някой е тук
Страх покълва в душата ти
Страх от нещо в теб
(Че ще сбъднеш мечтите си)
Страх да погледнеш в очите и
(Без тя да го иска)
да помислиш тези мисли
на някой, който обича ангел.

Когато дявол обича ангел,
ти не усещаш смъртта
(С дъха на жена)
Ти живееш в мрак
(Молиш се на Бог)
и питаш се пак
(В сърцето удряте ток)
Какво вдъхновява любовта ти
Дали той има сърце
и как то може да спре
веднага щом съзре
очите на ангел

Аз преминах целия ад,
целия свят,
за да погледна в теб
Аз преплувах всяко море,
полетях във всяко небе,
за да се докосна до теб.

И вече нищо в мен не съществува
Защото обичам теб
и вече не мога да умра
И не бих живял без теб
И вече не съм същия
И това е заради всичко в теб,
защото обичам ангел.

СВОЕНРАВНИ КОНЕ

Своенравни коне

По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия...
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия -
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Зная аз - от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден -
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля - недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

МАСКИИ

Маски

Навярно изигран съм и рева
от смях като пред криво огледало:
ухилени усти, халки в носа -
като венециански карнавал е!

Край мене в танц тълпата се тресе
и в своя кръг въвлича ме и тласка,
и моето - нормалното лице
навярно всички взели са за маска.

Конфети, блясък... Да, но не за мен...
А маските упрекващо ме зяпат,
че тактът пак от мен е нарушен,
и стъпвам на партньора по краката.

Оттук да бягаш нещо те зове...
Или ведно със тях се весели ти?...
Надявай се под маски-зверове
лица човешки все пак да са скрити.

В перуки, в маски са като един -
от приказки или от книги взети...
Стои отляво тъжен арлекин,
палач е друг, безумен - всеки трети.

Един да се изкара иска бял,
друг образа си крие от огласа,
а някой да познай не би успял
лицето си от вечната гримаса.

Насред смеха избива ме на плач,
тъй както в хоровода съм се хванал:
току виж, някой с маска на палач
харесал я и с нея си останал?

Току виж арлекинът затъжи
завинаги с лицето си печално;
или глупецът тъпия си вид
забрави на лицето си нормално?






Аз по петите маските следя,
но всякакви въпроси са опасни -
току виж всички маски се свалят,
а там - полулица и полумаски?






И как да не проспя добро лице,
как честните надеждно да открия? -
Надянали са маски всички те,
лицето си в скала да не разбият.

Аз тайната на маските разбрах -
уверен съм във точния анализ:
с безлични маски някои от тях
предпазват се от храчки и шамари.

Ако някога

Ако някога се срещнем ..

ще се разминем, непознати..

Или ще си подадем ръце,

призовавайки съдбата милостиво

да прегърне любовта,

със сълзите тъжни,

напоени в самота.

Ще те погледна в очите

и открия вечният им зов..

Ще се превърна в морската вълна

за да разлея в тях огромната й мощ .

Ще те докосна с обичта

на слънцето, с живителните му искри

ще изпепеля

болката презираща гнева..

Не се съмнявай в моите слова,

те зъннкият поток са, преливащ от дъжда.

Те нямото доверие са, между две души..

Пристъпи към мен със силата , която ти дарих

И не се обръщай никога назад!

http://miaa.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/06/silata-v-men.540739 ...

Аз

Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.

Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.

Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.

Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.

Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.

Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.

ДЖУЛИЯ БЕЛ ...