Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.
Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.
Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.
Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.
Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.
Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.
ДЖУЛИЯ БЕЛ ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар