вторник, 20 юли 2010 г.

ОЧИТЕ МИ ТЪГАТА ПРИЮТИЛИ

"Очите на хората гледали нависоко, но виждали съвсем малко по-надалеч от животните със сведени глави; сърцата на хората се извисявали, но въпреки това сърцето можело само да се надява, защото денем кръгозорът му се ограничавал от небето, а нощем, когато погледът му стигал до звездите, то ослепявало за близките неща дотолкова, че мъжът едва различава силуета на собствената си жена в сенките на дома си, въпреки че може да види звезди, чиято далечна светлина пътува стотици негови животи, преди да целуне очите му." Орсън Скот Кард - "Рожби на съзнанието"
Публикувано от в

1 коментар:

  1. ДУЛЦИНЕЯ21 юли 2010 г. в 23:44

    ДВЕ СЪЛЗИ
    Спуснаха се бавно по лицето
    две горчиви, кристални сълзи...
    Сълзи, дошли от болката в сърцето,
    сълзи от погубени, нежни мечти.

    Сълзите на една жена,
    която нецелуната заспива
    и утрото посреща все сама,
    а младостта и бавно си отива.

    Сълзи, горещи и горчиви,
    които още търсят любовта...
    Сълзи от две очи красиви,
    обречени на тъжна самота.
    Палибети

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)