Днес

Не виждаш ли ... сезоните отлитат

и зимата завършва всеки полет...

Смисъла в мъглата се разплита -

в нея само мислите говорят.

И сядаме с кафето ... мълчаливо.

Денят е просто гост ... и си отива.

Оставя нещо сладко ... и горчиво

и вдига тост за истината „жива”.

А утре по-лъжовно е от днес.

Днес имахме поне частица доблест.

Днес стъпкахме разбитото нощес

и с него построихме нови хора.

Днес истински пак бяхме, даже смели.

Днес искахме да бъдем по-добри.

Днес давахме назаем ... -„изглупели”-

не чакахме от никого пари.

Днес викахме промяна ... не в ума си

а тук, на този бряг, на този плаж.

Днес дадохме живот ... със мила дума.

Днес някой се засмя ... но без колаж.

Днес бяхме си красиви ... не по дрехи -

А по мисли, и идеи и мечти.

Днес нямаше пехоти и доспехи.

Днес бяхме просто аз и просто ти...

„Днес” беше един сън ... но идва утре

Дали ще можем „днес” да съградим?

Основи над основи над основи...

Пласт по пласт провалите броим...

И преди пръстта да ни зарови

Нека бъдем „днес”... поне насън ...
Автор:
Деси Боянова