кълбото от нерви,в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…
Наивник ли бях?-прекалил със солта-
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях,когато прегръщах нощта?
Неверник- когато разчитах на Бога?!
Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете-стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!
За тях ще наточа бръснача,по който вървя-
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки.И стряска кръвта.
Помагай им,Господи!Зная,че си високо.
Красимир Йорданов
See more men images here!
Няма коментари:
Публикуване на коментар