Един нахален стих ме срита посреднощ-
напомни ми , че нещо исках да ви кажа.
Едва ли ще ме чуете- светът е твърде лош,
за да търпи поетите.Той иска да ги смаже,
да потопи словата им в халтурен полумрак,
да стъпче идеалите,изграждани с години
и трябва да си силен, много силен, брат,
за да запазиш себе си, за да запазиш име!
А името тежи като оловен кръст,
заместил върху плещите добрата ти китара.
Ако запееш глупости, ще видиш среден пръст.
А трябва да се пее, просто трябва!
Ти трябва да запалиш огън на брега.
Ти трябва да откриеш спасителят на прага си.
Ти трябва да направиш по-добър света.
Ах,колко много още трябва, трябва…
Един нахален стих ме срита посреднощ.
Един нахален стих ме гони до полуда.
Залепям го на листа.Не ми изглежда лош.
А може би от него някой има нужда?
К.Йорданов
See more men images here!
Няма коментари:
Публикуване на коментар