на приятел в очите блести
и която превръща в поточе водите,
а после във буйни реки.
Колко ли струват монетите дребни
на бездомника в джоба съдран,
колко ли много те са потребни
на богатия, стъпчил къшея хляб?
Колко ли струват на роза откъсната
няколко часа във ваза с вода?
Колко ли струва времето, пръснато
между живота и вечността?
Питаш се лутайки, търсиш цената,
а може би проста е тя -
прошката е ключът на нещата,
единствено тя си струва труда.
Прощавайки можеш в сърцето да пазиш
малка сълза, като капка роса,
дребна монета, която бездомника
щастлив ще направи в нощта.
Прошка и обич не крий във сърцето си
заради тази сълза.
Прошка и обич не можеш да купиш,
но можеш да подаряваш сега.
Райна Недялкова
Декември 3, 2009 Чикаго
Няма коментари:
Публикуване на коментар