и всеки дъжд ми идва по поръчка.
Крилата си размахвам, но е трудно
да продължа без нито миг да се обръщам
към спомените оцветени с обичта ни,
преливащи в искрящото ни бъдеще...
Когато си далече плачат думите,
а истините си остават все несбъднати.
Мълчанията дъвчат самотата ми.
В празен свят меланхолично се оглеждам.
С илюзии се хранят сетивата ми.
Последна с мен остава пак надеждата
и миг преди сърцето да се пръсне,
преляло от безумната ти липса-
душата ти при моята се връща.
Животът придобива цвят и смисъл
от нета
Icon Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар