животът

Триптих: Животът – дума... злоба... и любов
раздел: Поезияавтор: RockAround_theC_l_ock

1. Животът – дума...

Животът бил конфликт на интерeси.
Животът, казват други, бил двуличен.
Написал някой хубавите песни,
а с лаврите му – друг се бил закичил.

Животът, всъщност, как да го опишеш?
Животът, тъй горчив – като отрова!
И някой беше казал, че мирише.
А той, Животът, все ни "претакова"!

Животът... А какво е той, Животът?
Животът, тъпо казано, сме ние,
с измерена в години "къса квота"...
И – дума, зад която все се крием.

2. Животът – злоба

Аз, целият брониран съм... От злоба!
А си мечтаех нежно да обичам...
Това дори – съвсем не е прокоба;
такъв си е животецът на роба...
Безмислено си е да го отричам!

Аз, винаги съм бил слуга. На нещо,
на някого... Понякога – на Бога.
Съдбата – примирено я посрещам;
не се бунтува в мене кръв гореща.
И тегля си хомота. В изнемога!

Това ли завещавам? На децата?
“Да сте послушни – бойте се от Бога!...”
Те, с пиърсинг заключват си сърцата
и ме оставят сам... Това си могат –
с наследие от злоба... И – тревога!

3. ... и любов ...
(като от стара градска песен)

Като гълъб отлетя към вечността
и без ласки ми остана любовта.
Няма жар в студеното огнище –
няма те... И нямам вече нищо!

На какво ли се надявам още,
в белите си и безсънни нощи?
Няма те... Животът е бунище!
Всичко свърши! Нямам вече нищо!

Мъртво е в душата. Там остана
само мъртъв спомен – като рана!
Аз съм вече старо пепелище –
няма те!...
И нямам вече нищо...


Бой..Боев,
08.10.2010

Men Images at ImageHousing.com