и съм дива,тъмна и увличам
след себе си листопадно времето
под стъпките ми скърца от студа.
Понякога се давя в капка щастие
прикрито в отшумелите надежди
и разтварям слънчевите лотоси
за да мога в самотата да прогледна.
Понякога притисната в безсилие
тихичко се скривам по-навътре
в очакване отново да се върна
по пътеката където съм се случила.
Понякога се сливам със усмивките
и съм само тишината във ъгъла,
която някой шумно е издишал
и сричам се в глътките понякога.
от нета
Glitter Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар