МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ НЕЩО.
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.
И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки - мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи...
Човекът е море.Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.
Животът е море.Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,
защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и пак се връща.
...С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?
Къде отивам?Кой съм аз?Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, умора...
Мърморя ли?Е, спирам.но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?
Бях бурно вчера, казвате?Не помня.
Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.
Glitter Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар