и ровя с пръсти пясъка й ситен.
Мъниста от сълзите на луната
бродирам върху изгрева с очите си.
И си разказвам приказки за сбъдване-
укривани във тайнствени езици,
за да запаля някъде във тъмното
една свещица.
А друг път стъпвам здраво. Скубя корена,
усетила пръстта над мен надвиснала.
Напомням сякаш рана незатворена.
С мълчанието заглушавам писъка й.
Пораснали са кътници на мислите.
В сърцето - таралежови бодли.
Така дори, когато съм усмихната,
отвътре вече няма да боли!
от нета
Glitter Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар