(Тайфуни с нежни имена)
Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и - може би -
като старите кораби
все ще браздим в този живот-океан.
Няма вкус, няма цвят скръбта,
не от страх, а от страст сме опърлени.
Колко нежност отхвърлена
скита из нас, скита из вас по света.
Не помнете адреси, не пишете писма -
всяка вест ще ни стигне нейде сама.
Тайнствен компас
в лявата гръд строго тупти с тиха власт.
Няма глас, няма дъх смъртта,
няма край, няма вярност прекъсната.
Тази вярност е пръсната
нейде из нас, нейде из вас по кръвта.
http://www.zdravei.bg/music/song/id_33339
Photo Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар