Тя

Тя

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )

Image Hosting Site