делнични записки
Георги Константинов
Дано не обидя някой чувствителен сънародник, ала имам сериозни основания да
считам, че почти всички ние, вкупом и поотделно, страдаме от особен нашенски
дефект... Нещо като недовършеност на общия ни портрет. Нещо като недоправеност
на личността.
Често ни мъчи разминаването между добро намерение и реално действие, между
сладко изречено и лошо сторено, между висока претенция и нисък резултат. А
някои нашенци направо ни шашват с комбинация от големи лафове и още по-големи
гафове; обикновено грандоманското им самочувствие е съчетано с тъмен комплекс
за малоценност...
Тази нашенска недовършеност пречи да се даде завършена формулировка на дефекта.
Ала даже случайните примери, отскубнати оттук-оттам, подсказват, че дефектът не
е случаен...
Да имаш сила за скок, но да казваш „хоп!“, преди да си скочил. Да видиш добрите
пътища, след като се е обърнала колата. Да знаеш и две, и двеста, но все да
впрягаш каруцата пред коня. Да си скъп на чуждите трици и евтин - на своето
брашно. Да се родиш с някакъв талант, но да го използваш предимно в пречене на
другите. Да обичаш човещината и да мразиш съседа. Да си продадеш единствените
гащи, за да си купиш нова (европейска) шапка. Да тръгнеш гордо към Европа и
най-неочаквано - дори за теб самия - да стигнеш до просия...
Както някои се досещат - не е довършен, а и най-добронамерено е съкратен
дългият списък на нашенските абсурди. Особено ясно личат такива вътрешни
противоречия в характера ни, когато придобият конкретен образ при конкретни
обстоятелства...
Майсторът-строител е безработен, а майсторът-грабител се задъхва от работа.
Вчерашни тройкаджии внезапно стават милионери, а техните бивши учители се
свиват от глад.
Талантлив цигулар свири в подлеза, а в концертната зала се провежда конкурс за
най-оскъдно облекло.
Политиците правят шоу, шоумените - политика, икономическият растеж е нереален,
ракията е менте, но бележките за неплатени сметки са истински...
Какво ли не е било, божичко, какво ли не е било!
Продавахме на безценица фабрики и заводи, за да си купим нов държавен имидж.
Възторжено подарявахме новия си имидж, за да заемем незавидно място във втория
европейски ешелон. През нашите райски градини минаха булдозери, та на столичния
пазар да се продават сега турско грозде и канадски ябълки.
Републиката ни се управляваше от цар по рождение, президентът ни е социално
ангажиран с обещания към бедни и богати, народът еднакво ненавижда и
тоталитаризма, и демокрацията, а държавата ни прави десен завой с ляво
намигане... Добре все пак, че поне свещенослужителите от двата синода
престанаха да си скубят брадите пред Божия храм.
Пуста недоправеност! Каквото и да си говорим - всичко, което ни се случва сега,
дължим най-вече на нея.
Възпятият вятър на промяната духаше в платната ни, но юнашката битка за
кормилото между недоправени политици все ни отклоняваше от правилната посока...
Пък и правилната посока, ние българите, все налучквахме посредством множество
грешни опити: щом това е грешно, значи там сигурно има късмет...
Казват, че грешките донасят неповторим житейски опит: който е парен от каша,
духа и кисело мляко. Ала нашата недоправеност ни кара да повтаряме и потретваме
грешките си... Ако човек наистина се учи от своите грешки, то българинът би
трябвало да е вече професор по грешкология...
Ала добре знаем, че не е.
Image Upload
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings
Няма коментари:
Публикуване на коментар