невинността оставаше в телата ни.
И нямаше въпроси, и не питахме
за хоризонт, вини и за оттатък.
Една поляна за любов ни стигаше.
И китка горски ягоди, набрани
от седмото небе, където скитахме.
В червеното им не съзряхме рани.
А после ни покръстиха. В каквото,
в където, в както... Беше необятно.
Сред мръкналите цветове на рошкова
гнездеше болна от вина луната.
И хапеха със подлост на хиени
довчера безвъпросни очевидности.
Но щастието не си води дневник.
И не играе себе си сценично.
Поляна и небе са му еднакви.
Различни ли са - вече са ограда.
И пръснати необратимо ягоди
кървят в небето на една балада.
автор: musketar
Image Hosting
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings
Няма коментари:
Публикуване на коментар