четвъртък, 9 декември 2010 г.

Моят живот

Шопенхауер

Моят живот не ми донесе нищо, но ми спести много.
Една дума в повече разрушава целия смисъл.
Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоцения придобед опит.
Великите духове са като орлите-гнездят на високо и в усамотение.
Книгите са като огледала.Ако в тях се взира магаре, не може да се очаква, че в отсрещния взор ще е ангел.
Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.
Сънят е заем взет от смъртта за подръжка на живота.
Животът никога не е хубав, хубави са само образите от живота.
Всичко прекрасно съзрява бавно.
Ако бог е създал света, не бих желал да съм бог-страданието на света би разбило сърцето ми.
Раждането и смъртта принадлежат еднакво към живота.
Прекрасното, е само изключение-случайност между милиони други.
Погледнат откъм началото на пътя, живота ни изглежда безкраен, а от към края-твърде кратък.
От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.
Любовта към живота е всъщност само страх от смъртта.
Единственото постоянно нещо е промяната.
Всяка биография е патография.
Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.
За да нямаш врагове, грижливо прикривай превъзходството си.
Обикновения човек е серийно изделие на природата.
Славата трябва да се извоюва, а честта просто не бива да се губи.
Хвалбата с нещо е самопризнание, че не го притежаваш.
Човек може да прави каквото си иска, но не и да иска каквото си иска.
За да не бъдем нещастни, най-сигурния път е да не търсим много щастие.
Удоволствието, това е свободата от страданието.
На младини виждаме пред себе си дълго бъдеще, а на старини-дълго минало.
Първата половина от живота е неудовлетворен копнеж по щастието, а на втората-страх от нещастието.
Първите четирийсет години съставят текста, а следващите коментара към него.
Самотата е жребият на всички духовно извисени люде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар