Ангелски сълзи

След много опити да стана свят,
попаднах в плен на бурните ти страсти.
Животът ми - ту беден, ту богат
подмяташе душата ми невзрачна.
Игри и маски, огнени слова,
приятелства,пораждащи раздели ...
Сямнения след пареща лъжа,
недостижими, бляскави химери.
Но всяка нощ във моя сън,
аз чувах, някой тихо плаче.
Отекваха сълзите като звън,
по-чисти от сълзите на сираче.
Всяка нощ една ръка,
протяга се да ме докосне
и гали ме докато спя,
и топли мойте зимни нощи.
А после нечий уста
целуват спящото ми тяло,
но сълзите на сутринта,
по мене парещи остават.
Реших веднъж да не заспя,
да чакам и да се преструвам,
с едничка цел-да разбра,
коя във моя сън тъгува.
Не мина се дори час,
аз чух как няой приближава,
потънала в сълзи и плач,
отново тя до мен застана.
Погледнах, светъл силует,
лице сияещо от младост,
държеше мъничък букет
от хризантеми и тинтяви.
Погали ме и ме целуна,
а после тихо промъви:
"Дойдох със теб да се сбогувам,
ще си отида призори."
Аз бях смутен и изненадан,
останах като поразен.
Как някой, който не познавам
ще се сбогува тъй със мен?
"Кажи защо в съня ми идваш?",
неловко някак възразих.
"Коя си ти че се събуждам,
умит от твоите сълзи?"
Тогава тя ми се усмихна.
"Ти си човек, не би разбрал.
Но ще ти кажа свойта тайна,
за да ме помниш след това...
До теб аз бях и нощ и ден,
за теб дойдох аз на света.
Когато беше тъй сломен,
ти давах своите крила.
При теб аз винаги се връщах,
не те оставях нито миг.
Сърцето ти бе моя къща,
душата ти бе моя лик.
А ти се промени тогава
и тръгна бавно към смъртта
с високо вдигната глава.
Но даде ми се дар последен,
вземи от мене тез цветя,
и любовта ми ненагледна,
ще разбереш на сутринта."
Тъй нежни бяха тези думи,
изпълнени със светлина,
докоснаха се до душата ми,
разбиха моята стена.
"Прости ми рекох,
знам, разбирам,
но аз не искам да умирам,
а ще отнемеш ли насила,
живот "над който казваш"бдя"?"
Изплашен силно, изненадан,
по малкко влюбен и смутен,
поисках бързо да избягам
и да живея унизен.
Но тя докосна ме тогава
и мигом сякаш осъзнах,
че любовта не ни оставя
и в най-сетния ни смъртен час.
"Не съм дошла да те накaзвам,
вземи прощалният букет
и знай, че даде ми се право
аз да загина вместо теб.
Пази се сам, не се предавай,
бъди добър и справедлив
и само тъй ще опрадаеш,
това, с което те дарих.
И хиляди корави буци
заседнаха в две гърла.
Не зная после как се случи,
но любих я до сутринта.
Събудих се щастлив и весел,
с усмивка даже на уста,
но изведнъж видях потресен
в леглото си букет цветя.
Провикнах се до смърт изплашен:
"О,господи,какво направих?"
Но тъжно стаята ухаеше ...
на хризантеми и тинтяви .
от нета

See more icon images here!