и по всичките гари ще спра.
Ще събирам сълзи и усмивки от огън.
Бели рози и птичи пера.
Ще поседна на дървени пейки в чакалните
и със поглед ще търся следи.
Най-красивите мигове. Най-нереалните.
Два билета. Море и звезди.
Ще поспра в кафенетата с маси олющени.
Ще поръчам горчиво кафе.
Ще разходя нозете по перони опушени
да си спомня лица, гласове.
Да си спомня, че всяко красиво сбогуване
бе надежда за връщане пак.
Да призная, че всяко съдбовно пътуване
има смисъл с последния влак.
А последният - влакът на моите тревоги -
глухо тътне и тъжно тръби.
Колко много любови ми махат за сбогом.
В други влакове. С други съдби.
от нета
See more icon images here!
Няма коментари:
Публикуване на коментар