и себе си, и другите да радва,
но не веднъж под лунния бакър,
сам е плакал, от другите раняван.
А всеки има свой измислен блян,
след който може цял живот да тича,
и през света минава неразбран,
обичал силно, ала необичан.
И озлобен, настръхнал влизал в бой,
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнавал той,
в излишни битки колко е загубил.
А колко нежност, колко топлина,
умират в него нераздадени
на хората тъй както и деня
умира вечер, щом настъпи залеза...
от нета
Friends Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар