годините се свиват
търкалям своята вина по сипея
и я зазиждам
да оковеш смъртта
е като да прекъснеш линията на живота
привързвам се към наказанието с митологии
стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми
от камък са минутите и все по-трудно
по стръмнината ги придвижвам
но те не падат по очи
обречени да са безмислен жребий
не може никой да измисли този свят
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений
от епоса строя врата за живите
през нея преминаваме последни
издигам дом във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни
от нета
Photo Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар