обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме.
Или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас -
болните
от небесно притегляне!
ИГЛИКА ПЕЕВА
See more men images here!
Няма коментари:
Публикуване на коментар