вторник, 27 юли 2010 г.

Понякога

Понякога съм толкова сама
и искам там при тебе да отида,
загърбила делничната суета
в прегръдките ти да остана до насита!
Понякога съм толкова сама,
че истински жадува ми душата,
с птиците да полетя и да потъна
в твойта нежност необятна....
С онези две звезди в очите ти
да стоплиш тъжните ми мисли
и тягостната тишина
с целувките си нежни да прогониш,
а твоята магия лековита
в душата ми ще настани уюта.....
И аз ще полетя щастлива...
от моето по детски
искренно обичане....
ПОНЯКОГА...........

Няма коментари:

Публикуване на коментар