сряда, 28 юли 2010 г.

Очите ти

Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.

Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.

И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина.

Тук погледите екнат в необятност.
И ти си многоочен до митично.
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които съм различна.

Очите ти са стълби към земята.
Очите ти са корен в пролетта.
Очите ти са странно непонятни...
Ще имам ли ръце да се кача?
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76234

Няма коментари:

Публикуване на коментар