сряда, 28 юли 2010 г.

Аз Дяволът

ЛЮБОВТА МИ Е РАЗКОЛЕБАНА ЯМА-
дали да не продам душата си на Дявола!
Той вчера се закле, че вярва в Бога,
във Извора, в Доброто и в сърцето ми.
С копитата си тъпчеше природата,
а хвалеше звездите на небето.

Любовната повинност на очите му
изтръгваше минутите за воля.
И всяка свобода да бъда истинска
приличаше на непосилна роля
във името на Неговата Истина.

А днес със моето перо изписва стихове,
кантати, оратории и меси.
И своята изтънченост намесва
в окото на луната ми, обесена
с разбиращата нежност на Небето.

Зашлеви по душата ми различия.
Съмненията ми превърна в крепости.
А аз го ненавиждах от приличие.
От неприличност паднах във ръцете Му.

Дочувам, че за мен говорят клоните
с тревога от съчувствие погубена.
Душата ми била като икона -
на Господ вярна, а от Дявол любена!
1998 г.
Румяна Симова /осичката/

Няма коментари:

Публикуване на коментар