Понякога

Понякога
дъхът ти е така свенлив -
като крила
на пеперуда
по асфалта,
а пръстите ти ме загубват
под предлог,
че съм единствена
и е греховно
да принадлежа
по малко.
Понякога
ме репетираш
до шедьовър.
До артистичната изтънченост
на примата,
докато
ме превърнеш в бавна огненост,
а ти предпремиерно
аплодираш
из гънките на бялата ми нощница,
захвърлена ненужно…
Вълните
на прииждащи етюди,
в които само ти
не си подвластен,
ме носят
из водовъртежа
на зле изрепетираната
лудост.
Понякога така
несъразмерно
ме болиш,
че ми се иска да съм болна
от обричане…
Не ме лекувай
с вечно притежание.
Така ми е вълшебно
да съм ничия…

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/10/poniakoga.346954

Очите ми

Едното ми око
е по-дълбоко
от останалите.
Последно го видях
да се занася
с някаква звезда
без синкав ореол
на няколко вселени от бордюра.
Фаталното око
се е забило вътре в мен
и безнаказано се взира
из празното на някаква душа,
която се изнесе
неотдавна.
Не си прибра и четката за зъби.
И тя сега си плува
с всички косми
в околоплодните води
на нови,
недоказани дилеми.
Останалите ми очи
са киселинни
и се разхождат из различни
притежания.
Понякога се пукат от
излишност -
особено когато ги разкалят,
и гузно се прибират
с празни орбити
в очакване на ново
ослепяване.
Сега опитвам да ги събера,
да ги нанижа на влакно от
трудни мисли,
да ги провеся
с цялата им питаща оцъкленост
над своето
предначертано
недовиждане...

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/11/ochite.347296

Аз мога

Аз мога
да не се развиделя...
по тъмно
ми е лесно да се губя
и
куц от самота,
да бъда влюбен
в очите на превзелите ме бурени,
увехнали
от късното в деня ми.

Аз мога
и без пръсти да броя
останалите няколко пастири,
които ще ме сбират от баирите
към дом
на непотърсени кумири,
родени
да ме пазят
от греха.

Аз мога
да не се събудя ням...
когато се заливам с остри думи,
покълнали неканени през шумата -
горяла,
и пресъхвала,
и плувнала
в нозете на измисления храм.

Аз мога
да съм само две очи,
отказали да спят от вледеняване,
да късам струни,
за да изпълзявам
в мелодии,
обречени да дават,
за да те има, без да съм преди...

Аз мога
да съм счупеният кръст,
презрял
и тези дни,
и тези свещи,
аз мога
да съм смръзнато горещо,
презряло в самотата да те срещне...

Аз пак ще си намеря верен съд.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/21/az-moga.351819

Божия воля

Аз,
по божия воля човек,
а по своята воля различен,
с потрошени от кръстове плещи,
пред Голготи на всеки завой
се препъвам из трънни венци
от фалшиво сковано приличие
и се блъскам в решетки, издигнати със дъски от ковчега на Ной.

Аз,
привидно метален куршум,
а пък всъщност наивна мишена
с разграфена на зони чувствителност
и сменяем хартиен калъф,
съм забит по средата на времето
и далече от всяка навременност
си запушвам с измами пробойните, за да спра полудялата кръв.

Аз,
по божия воля светец,
а по своята воля греховен,
разпилявам се в плътски наслади,
за да търся духовни врати
и невинно повтарям, че всъщност
роден съм да бъда виновен,
a не знам кой накрая на пътя ми моя дълг към света ще плати.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/08/28/bojiia-volia.387784

Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

Живот

Продукт съм на анализ и синтез.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес
и виждам, че не са се престарали.

Умът ми се боричка всеки ден
с различни по абсурдност постулати
и уж съм на поезията в плен,
а в проза са обвити всички дати.

Без сън оставам - книги да чета
и мозъка си зорлем да нагъвам,
а в крайна сметка – пуста суета,
с кю-тен се мъча бръчки да опъвам.

С общуването всичко е наред,
веднъж на месец някъде излизам,
и като всеки истински поет
не се побирам в собствената риза.

И ставам роб на не една любов,
и властвам пак над не една омраза,
не винаги на щедрост съм готов -
но никому вина не съм отказал.

Така минава пустият живот.
И без под вежди да го гледам строго,
приемам го за тъжен анекдот,
а себе си - за глупаво двуного.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/09/04/jivot.391544

Очи на кръстопът

Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.

Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...

Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...

Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...

http://karandash.blog.bg/poezia/2010/10/28/ochi-na-krystopyt.626504


Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

оксиморон

Не давам свойта млада старост -
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен.

Какво избирам - кратка вечност?
Не знам...Или безкраен миг?
Навлизам в близката далечност -
единосъщ и многолик.

Бях награден и бях наказан.
Живях умрял. Умирах жив.
Ревнив - в любовната омраза.
В омразната любов - щастлив.

Неотстъпчив и доброволен...
Летяха зимните лета.
И есента бе пълна с пролет,
и пълна с есен пролетта

Отивам си - безгрешен грешник.
Неизтощим и уморен.
И слънцето - тоз черен свещник
едва белее Там... Над мен.
Недялко Йорданов

Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages

Понякога

Понякога се връщам като спомен -
в сълза, събрала закъснели чувства,
със мислите ти трескаво се гоня,
докосвам те със кадифени устни.

Понякога съм като извор бликащ,
искрящо слънце в закъсняло пладне
и огнен във мечтите ти се скитам,
а ти ме чакаш тръпнещо и жадно.

Друг път стоя притихнало в тревите,
прегърнат там от ласкавия вятър,
в небето бели гълъби прелитат
и в шепот се превръща тишината.

Понякога съм край в едно начало -
рубинен залез във сияен изгрев
и идвам само нощем да те галя,
а сутрин - със зората се изнизвам...
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/PONYAKOGA/113630.html

Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages