петък, 15 април 2011 г.

Аз мога

Аз мога
да не се развиделя...
по тъмно
ми е лесно да се губя
и
куц от самота,
да бъда влюбен
в очите на превзелите ме бурени,
увехнали
от късното в деня ми.

Аз мога
и без пръсти да броя
останалите няколко пастири,
които ще ме сбират от баирите
към дом
на непотърсени кумири,
родени
да ме пазят
от греха.

Аз мога
да не се събудя ням...
когато се заливам с остри думи,
покълнали неканени през шумата -
горяла,
и пресъхвала,
и плувнала
в нозете на измисления храм.

Аз мога
да съм само две очи,
отказали да спят от вледеняване,
да късам струни,
за да изпълзявам
в мелодии,
обречени да дават,
за да те има, без да съм преди...

Аз мога
да съм счупеният кръст,
презрял
и тези дни,
и тези свещи,
аз мога
да съм смръзнато горещо,
презряло в самотата да те срещне...

Аз пак ще си намеря верен съд.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/21/az-moga.351819

Няма коментари:

Публикуване на коментар