Живот

Продукт съм на анализ и синтез.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес
и виждам, че не са се престарали.

Умът ми се боричка всеки ден
с различни по абсурдност постулати
и уж съм на поезията в плен,
а в проза са обвити всички дати.

Без сън оставам - книги да чета
и мозъка си зорлем да нагъвам,
а в крайна сметка – пуста суета,
с кю-тен се мъча бръчки да опъвам.

С общуването всичко е наред,
веднъж на месец някъде излизам,
и като всеки истински поет
не се побирам в собствената риза.

И ставам роб на не една любов,
и властвам пак над не една омраза,
не винаги на щедрост съм готов -
но никому вина не съм отказал.

Така минава пустият живот.
И без под вежди да го гледам строго,
приемам го за тъжен анекдот,
а себе си - за глупаво двуного.

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/09/04/jivot.391544