нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.
Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...
Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...
Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...
http://karandash.blog.bg/poezia/2010/10/28/ochi-na-krystopyt.626504
Image Hosting Quotes and Sayings Google Homepages
Няма коментари:
Публикуване на коментар