Очите ми

Едното ми око
е по-дълбоко
от останалите.
Последно го видях
да се занася
с някаква звезда
без синкав ореол
на няколко вселени от бордюра.
Фаталното око
се е забило вътре в мен
и безнаказано се взира
из празното на някаква душа,
която се изнесе
неотдавна.
Не си прибра и четката за зъби.
И тя сега си плува
с всички косми
в околоплодните води
на нови,
недоказани дилеми.
Останалите ми очи
са киселинни
и се разхождат из различни
притежания.
Понякога се пукат от
излишност -
особено когато ги разкалят,
и гузно се прибират
с празни орбити
в очакване на ново
ослепяване.
Сега опитвам да ги събера,
да ги нанижа на влакно от
трудни мисли,
да ги провеся
с цялата им питаща оцъкленост
над своето
предначертано
недовиждане...

http://karandash.blog.bg/poezia/2009/06/11/ochite.347296