Странни сме хората! Странни!
Отваряме чадър, за да се пазим
от сълзите на небето,
а нощем изгаряме от желание
някой нашите собствени сълзи
да изтрие от сърцето.
Странни сме хората! Странни!
Вместо с щастлива усмивка
да духнем пламъка на годините
с увереността, че мъдреем,
ние празнуваме шеметно
да не личи, че всъщност стареем!
И отпивайки вино в кристали
лъжем сърцата и умовете си,
че отдавна не вярваме в идеали -
отваряме чадър за чуждите чувства,
слагаме черни очила против слънце...
и усмивки
и грим, за да заличим следите от сълзите си!
Всички така - аз наопаки... Сълзите пускам водопадно, гримът е единствено блясъкът в очите ми... и ВЯРВАМ... продължавам да ВЯРВАМ!
ОтговорИзтриване