събота, 9 октомври 2010 г.

нощем

анафори по никое време
раздел: Поезияавтор: parnar

по Надежда Радулова

Нощем,
когато в розите живеят метафори
и дори вечната окръжност на живота
се превръща в триъгълник,
притварям очи
и се виждам-
гол, голеничък.
Пред Хълма .

Забравил съм вече
гласа си.
От струните … само гъргорене.
Наоколо - дъх на повърнато.
Завист и ярост, притворени…
В сутерените спи нищетата.
Наоколо-
кърпени думи...
Дори светлината съсирена.
Оставил съм нейде
по нея , навярно… и част от
душата си.
Спокойно да търси име.
В словата за ново прераждане.
В кварталните спирки
на вятъра...Нощем,
когато гълъбите на тавана
блудстват със свободата си…а
надеждата, че Смъртта
все някога ще свърши,
живее из тялото им.
2
...Нощем
кръвта ми се сгушва
в шепите ти… Или
пълнолунието превръща мрака
в самота
след поредната отминала връзка…
Нощем следите от деня
рисуват скрити в съня ми зелени пътеки.
Към очите ти...
Или нощем
птиците на надеждата
край болничното легло
утоляват жаждата си само
в дланите на забравено от родителите си
дете.
3
Нощем котките се любят по покривите,
а болните от рак
потъват в ада на болката.
И Смъртта шета - добра самарянка…
Нощем любовта
е самотната продавачка
на чувства. Нощем
покълналите през деня цветове на дъгата
заспиват в листа и треви…
сякаш приказен сън.
И само светулките бдят в него,
разсъблекли светлината от телцата си.

П.С.

…А утре дъщеря ми
ще хвърли от морето на сините си очи
спасителния пояс на усмивката .
Ще ме целуне за събуждане,
уловила слънце с косите си.
И денят няма да потъне...
Photo Images View Photos Funny Pics
Photo Images at ImageHousing.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар