просто живот

Просто живот
раздел: Поезияавтор: ulianka

Аз съм. Позна ме, нали?
Самота съм в дни на потъване.
Но и заслон, когато вали.
Слепота в миг преди спъване.
И онзи - другия миг, когато боли.
Аз съм мъглата в гъста гора,
но и в кръвта ти - компас.
Червей под дървесна кора,
нахранил кълвач. И кълвача съм аз.
Роса в неутъпкана още трева,
но и отрова в зъб на змия.
Вик на родилка, на тигър - рева,
плодородие в пръст, кълн във земя.
Аз съм лъч и съм твоята ръка,
с която улавяш и стискаш.
Аз съм безводие - суха река,
но и потоп, ако силно поискаш.
И съм навсякъде - в теб и извън,
в клавиш на пиано, в акорд.
В пух по крилете на птица.И в трън.
Под земята съм лава, над нея фиорд.
Аз съм.Позна ме, нали?
От едно място до друго съм брод.
Път, през който се питаш дали
си кълвач или червей...Просто живот.

Photo Images at ImageHousing.com