раздел: Поезияавтор: ulianka
Зимата на твоето недоволство личи у мен,
а синоптичните прогнози ръсят снегове.
До следващото стопляне. До този ден,
в който не мостове, а липсват цели брегове.
Но не е само пролетен копнежът по небе,
а синьо отражение във зимен лед...
В клише "познание". Със липсващо "себЕ",
където недоволството ни чака ред.
Личи у мен...Когато всяко утре се отваря -
прозорец, през който тъмното ще капе, капе
на дъжд солен.Фитилено в очите ти догарям
и разбирам - зимата е само бяла.И се стапя.
Photo Images at ImageHousing.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар