Неизбежно

КАЛИН ДОНКОВ


НЕИЗБЕЖЕН ЧОВЕК

Премръзнал град. Редовни влакове.
Квартали с горестни бои.
Човекът нищо не очаква.
А нещо все пак предстои.

А нещо вече се чертае
и предусетил, пребледнял,
той блъсва виното и чая
и грабва дългия си шал.

Той страда в морските градини
под еднорогата луна.
Любов - достатъчна причина.
Любов - достатъчна вина.

Каквато мъка да изпита,
какъвто смут да претърпи -
не му изтривайте очите,
не го отвеждайте да спи.

Той скита тих, но неизбежен.
Той ще осъди.Ще прости.
Разтворен в съмването.В скрежа.
Разтворен в себе си почти.

В луминисцентните пустини
ще носи слаби семена.
Живот - достатъчна причина.
Живот - достатъчна вина.

Той за дъжда ще се разкае.
Възможен сняг ще ускори.
Далеч от виното. От чая.
Далеч от огъня дори.

Пълзял. Съвземал се. Излитал.
Мъжествен. Смъртен. Наскърбен.
Един почти спокоен жител
на своя бесен континент.

А утре може да загине.
И без дуел. И без война.
Човек - достатъчна причина.
Човек - достатъчна вина.

Калин Донков