четвъртък, 12 август 2010 г.

Банално за поезията, надеждата и радостта

Банално Любовно Стихотворение
за поезията,надеждата и радостта


ОР

е уточнение
за разбирането
и за поезията
поезията която пише себе си
поезията е неблагодарно същество
поезията непрестанно се оглежда и настоява
за потвърждение че само и единствено тя
е обект на внимание
аз се отричам от поезията
ритам я
пъдя я
късам я
кротък звяр – бясно цвете
поезията е кацнала на езика ми
но днес ще я глътна под чуждо има
как иначе да ти разкажа всичко това

РО

поезио
ти си само посредник
вътре от дъната на очите ти
надничат

други образи

това е само за уточнение
това е стих за любовта
(каквo нахалство да го изричам дори)
това тук е прах и круши
това е пир и кич
с надежда напоена хапка
истинско земетресение
истинско замерване с оздравителна кал

след него няма да се събудиш
просто отпочинал
след него се събуждаш господар
какво друго да ти дам
освен тази куча увереност

че си струва
да обичаш

всичко което се побира
в кошничката между палеца и показалeца
и всички по-дребни неща
които няма да ти кажа
но ти

ЕФ

вися на вените си
и се опитвам да не върша
нищо героично
говорене
мълчание
простото висене като на
жици
или на тръбички
над мен – пчелички
над мен – дъги
над мен – това което е

под мен е празно
под мен се е изтърсило
под мен е мравката на мрака
която се раздува
която лапа
плът и корени

вися на жицата
напълно безразлична към
ерозията на материала
наслаждавам се на граничните усещания

ФЕ

съм
колкото мога повече
съм

изпълвам се с надежда
подавам ти пълни съдове
подавам ти окарини
подавам ти тела
подавам ти и другите си имена
под които можеш да ме назовеш
на чисто

гордо страдам малко като мушица
но изчиствам после всичко с няколко реда текст
както се забърсва масата след хранене

ябълките цъфтят в други градини
всички пътища прорязват земята
всеки път е път от друг път
капиляр от световната пътна система

ти също пишеш стихове
мрачно е да обичаш поет
мрачно е да разбираш повече
от средностатистическия читател
изправям се пред стената ти от текстове
и знам защо камъкът е на това място

и ето вадя камъни и пренареждам
отварям празни пространства в текстовете ти
разчиствам
крада думи
части от тях
крада букви
изкорубвам
дори името ти
не съм разрушител
отварям места за

нови смисли

моята любов към теб е любов на думите
моята любов към теб не е другата
моята любов към теб не е изключителна
моята любов към теб не се изчерпва
със срещи

толкова е банална
моята любов към теб
толкова други поети са изпели песни за гарвани с прекършени крила
за рози и какви ли не атрибути за привличане на внимание
моята любов към теб е езикова

наслаждавам се на първичността й
наслаждавам се на формите които изпълва и фигурите
наслаждавам се на плодовете и светлините й

нова светлина

дали съм
разпознаваема под това прикритие
от една страна пускам камъчета след себе си
оставям следа
потъвайки в гората
от друга страна
дали изобщо някой е способен да чете толкова внимателно
дали не й мина времето на изповедната поезия
с няколкото побъркани поетеси от миналия век
дали не трябва да пиша социално и истинно
за реалните неща
в Хаити земята погълна толкова много деца
докато аз се хранех със собствената си тъга
егоист, сърце, егоист, болна птицо
полезно е малко да помълчиш над света
реално всичко което казваш никога не го е имало

ЙЕ

както й да е
всеки натиск на ръка в мек пясък оставя отпечатък
има формула по която се изчислява и
тази банална форма на привличане
има формула по която да се определи количеството на
товара за другата страна

ще се изравнят везните
ще се изравнят везните
ще се изравнят везните

ти караш тихо своята кола по една безлюдна улица
спи градът и лампите дремят с полусветлина
достигаш до стената на разрушения си стих
каква вандалка е минала оттук
как е къртила
тук бих използвала дори цяла фраза от твоя стих
но ще я премълча
в общи линии става дума за
чистата форма на радост и нейната недостижимост
и нейната разрушителна
достижимост

ето
нов твой стих
това ме забавлява
това забавлява поезията
това забавлява
ние сме тъпкани с радост
като новогодишни фойерверки
можем да гръмнем в килерите си
оставяйки опушен отпечатък върху стените
и купчини шарени конфети върху прашните забравени предмети
ние нямаме нищо което да делим
напълно неделима е връзката ни нa множества без сечение
напълно е достатъчно да докосваме гърбовете си през разрушената стена от
стихове

ЕЙ

ти
по наклонената плоскост
аз
по наклонената плоскост

http://www.public-republic.com/magazine/2010/01/37627.php

Няма коментари:

Публикуване на коментар