плач

Плаче ми се...
Ей така, от липсване.
От чувството, че няма да те има
и в следващите дни.
Освен във мислите.
Освен съня ми,
който ще превърна в рими,
прогледна ли във следващото утро,
в което също
няма да те има.

Плаче ми се...
Ей така..зарад раздялата.
Какво като е временна и малка...
Седмици наред без тебе.
Кратко,
но достатъчно. За мен и за сълзата,
която капе,
капе...
без да може някой да я спре.
Плаче ми се
и така ми е добре,

когато плача,
а не крия във душата си
отровното мълчане.
И тъгата си.
Празно ми е.
Липсваш ми. И толкова.
Плаче ми се.
Аз си плача болките.

Не ме е срам, че плача.
И не крия.
Човек съм. Със сърце съм.
Не с кутия
от желязо и артерии...
Плаче ми се - плача. И треперя
някъде във себе си... с тъгата си.
Какво, като е грозно. Плаче ми се...
***