Песничка за обикновения човек
Ежедневно умира
от инфаркт или рак.
Ала начин намира
да възкръсне все пак.
Не е толкова искрен.
Вдъхновен май не е.
Вече повече иска
да му бъде добре.
Той е тъжен и сложен,
разпилян, неразбран.
В този свят тъй тревожен
безвъзвратно е сам.
Все греши, изнемогва –
ни напред, ни назад.
Нито вярва във бога,
нито плаши го ад.
Ту поет го наричат,
ту корят го – еснаф!
Подценяват критичния
и бодлив негов нрав.
С думи общи и празни
уж му вдъхват кураж,
а пък него го дразни
всеки нравствен мираж,
всичко низко, фалшиво,
всяка дребна лъжа...
Той търпи мълчаливо,
с разтерзана душа.
И жадува за нежност
през живота нелек.
Този толкоз надежден,
тъй привичен човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар