вторник, 3 август 2010 г.

призвание

ПРИЗВАНИЕ

Владимир Башев

Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.
И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!

Няма коментари:

Публикуване на коментар